— Обичам те — каза той. — Повече от всичко. Повече от моя безполезен живот.
— Броят на годините няма значение, когато трябва да се определи дали един живот е ценен, или безполезен. Ти живя много по-активно от хиляди други, които умират от старческа слабост. — Посегнах към ръката му. — Твоят живот беше повече от смислен. Ще оставиш трайна следа след смъртта си.
Дани се усмихна слабо.
— Нищо не умира истински — рече тихо той. — Само се променя, приема друга форма. По-късно винаги мисли за това.
— Ти ще продължиш да живееш в мен — обещах му. — Обичам те повече от живота си.
Дани се отпусна на възглавниците и се обърна на другата страна. Сгуших се до гърба му и положих ръка върху корема му. Той взе ръката ми, мушна я под тениската и я положи върху гърдите си. След толкова време и въпреки че това действие се бе превърнало в ритуал, жестът му ме трогна до сълзи.
Усетих как биенето на сърцето му се успокои, когато най-сетне заспа. Навън виеше буря, утрото вече идваше. Видях в светлината на уличните лампи как клоните на дърветата се огъват, чух как леденият вятър се удря в кепенците. Бях готова да се закълна, че вятърът идваше от север.
Станах бавно и отидох до прозореца. Дълго стоях там, загледана в тъмното нощно небе. Очите ми търсеха мястото, което Дани ми беше показал от покрива.
Северен вятър, помислих си и си припомних едно стихотворение от Марайс[26], което бях прочела някога: Отново усещам северния вятър, обещанието на хоризонта. Колко възможности има човек, който познава северния вятър?
Аз тръгвам със северния вятър. Не е нужно да познавам пътя.
ЕПИЛОГ — ЛЯТОТО НА 2015
Дани умря в края на април 2003 година. Почти една година след Кристина. В ранните утринни часове скочил от Уан Атлантик Сентър, висок 249 метра. Беше ми казал, че иска да си отиде вкъщи…
Количеството хероин в кръвта му със сигурност щеше да го убие, ако бе почакал още малко.
В протокола за смъртта прочетох: „Не е преживял скока.“ Избухнах в истеричен смях. Само това оставаше! Дани ми остави следното писмо:
Дъки,
Междувременно ти сигурно си разбрала: няма да се върна. Безкрайно съжалявам, че си отидох по този начин, но друго не беше възможно — ти го знаеш не по-зле от мен. Трябва да го направя сега, страх ме е да чакам още. Страхувам се от онова, което идва, страх ме е, че тогава няма да мога да го направя. Ти знаеш. Ако не можеш да ми простиш, че си отивам така, няма да се сърдя. Надявам се един ден да разбереш. Когато четеш това писмо, аз ще съм отдавна в самолета, така че не тръгвай след мен!!!
Обсъдили сме всичко. Грижи се за Мая, дръж стареца ми под око и продай проклетата кола, чуваш ли! Не я запазвай по сантиментални причини — аз няма да имам никаква полза!
Остани в жилището, колкото искаш, вземи, каквото ти харесва. Ако се чувстваш самотна, знаеш къде ще си близо до мен и къде не.
Ще бъдеш щастлива — с мъж, къща и деца, ще видиш.
REMEMBER МЕ!
And I hope I find my freedom, for eternity![27]
Love you!
Дани
След като се беше сбогувал с мен отново и отново, накрая си отиде, без да каже дума. Една сутрин просто замина. Знаех защо: за да ми попречи да го последвам.
Дани отлагаше заминаването си, докато според него повече не можеше да се отлага. От началото на март започна масивна парализа. Лявата му ръка беше като мъртва, често губеше контрол върху различни части от тялото си, а вътрешното треперене непрекъснато се увеличаваше. В средата на април ми каза, че няма да чака повече. Опасяваше се, че иначе няма да има сили да осъществи решението си.
Знаех, че в къщата трябва да има голямо количество хероин, но не го намерих. Предполагам, че Дани го е изхвърлил в тоалетната, за да не падне в ръцете ми.
Освен ПМЛ у Дани до края не се появиха симптоми на СПИН. Чак до смъртта му Т-лимфоцитите бяха в норма, имунната му система работеше добре. Болестта СПИН не се прояви. Той не влезе в четвъртата фаза.
Лечението на ХИВ е невъзможно и днес. Медицината обаче намери начин да предотврати избухването на СПИН. При съответното лечение в наше време ХИВ вече не означава сигурна смърт. Засегнатите имат почти нормална продължителност на живота и живеят почти нормално. Благодарение на разработените медикаменти днес заразените с ХИВ могат да имат здрави деца.
И днес ПМЛ причинява смърт след три до двайсет месеца. Осемдесет-деветдесет процента от заразените се разболяват от тази болест само когато имунната им система е много сериозно отслабена.