Междувременно откриха, че ПМЛ се причинява от определени вируси, каквито само някои хора носят в себе си. Вирусите се заселват в тялото още в детска възраст. Все още не се знае откъде идват.
През многото безсънни нощи се питах дали Дани е получил тези вируси от баща си.
И днес пациентите с ХИВ получават AZT, но в много по-малки дози, отколкото беше обичайно тогава. В рамките на терапията ВААРТ обикновено се започва с лечение с AZT, ако броят на клетките помощници падне под 350. Дотогава засегнатите лица живеят без лекарства.
При високоактивната антиретровирусна терапия пациентът с ХИВ бива третиран с комбинация от три различни активни вещества. Успешната ВААРТ-терапия възпира вируса. Намаляването на вирусната натовареност снижава риска от избухване на СПИН, води до отшумяване на обусловени от ХИВ симптоми и до дълготрайно, макар и невинаги пълно възстановяване на имунната система.
През последните осем седмици пристъпите на паника се засилиха. Дани беше убеден, че причината е в ПМЛ. Според мен просто се страхуваше. Все пак е имал подобни пристъпи и като младеж. Страхът му от промяна в характера и личността нарасна безмерно. Не се случи нищо такова. Дани остана непроменен до смъртта си, умът му беше абсолютно бистър. Външно също не пролича нищо — до самия край. Който не го познаваше, не би предположил, че е смъртноболен.
Смъртта му не вдигна шум. Не се появи дори съобщение във вестника. За полицията той беше само уморен от живота наркоман, пристрастен без лична история. Мисля, че Дани искаше да умре незабелязано.
Йорг, Марина и Рики отлетяха в САЩ, организираха всичко заедно с леля му и участваха в погребението. Дани бе изпратил пари на леля си и изрично бе помолил да бъде кремиран. Изпълниха желанието му.
Аз не отидох. Нали имахме уговорка.
Три дни след заминаването му, още преди да получа официално известие за смъртта му, взеха колата му. Новото БМВ, за което Дани толкова се грижеше, бе бездушно откарано с влекач. Баща му бе поискал — това от затвора. Както се бяхме разбрали с Дани, документите на колата бяха вътре. Никога вече не я видях. Много ми се искаше да поседя малко в нея и да си взема някои лични неща, но не ми дадоха възможност. Парите, които Дани толкова силно искаше да останат за Кристина и мен, също изчезнаха. Не получих нито един цент. Дани ги беше спестил само за нас, за да си намерим място в живота след неговата смърт и един ден да се чувстваме добре и без него. Скоро след като откараха колата му, изтичах в банката и установих, че сметката вече е запорирана. Въпреки че Дани ми беше дал достъп до парите си, баща му бе успял да ми ги измъкне под носа. Дани не бе оставил нотариално заверено завещание. Не мисля, че е забравил, той никога нищо не забравяше. Бил е абсолютно сигурен, че ще е достатъчно така, както го е организирал. Кой можеше да знае, че баща му ще научи толкова бързо за смъртта на сина си и какво е финансовото му състояние. Не би трябвало да е знаел нито за новата кола, нито за парите в сметката. Двамата не се срещаха от години — въпреки повтарящите се опити на баща му да промени положението.
И аз като Дани си мислех, че човек на смъртно легло не се интересува от материално богатство. За човек като Дани подобни неща бяха непонятни. За какво му бяха толкова пари? Каквито и да са били мотивите му, той поиска всичко за себе си.
Йорг се опита да получи парите на Дани за мен по съдебен ред. Аргументът му беше, че години наред е отговарял за възпитанието на Дани. Изнесе пред съда миналото на Дани и дори се осмели да твърди, че баща му го е заразил нарочно, както винаги се бе опасявал Дани. Ала нямаше как да го докаже. Когато е бил заразен Дани, болестта на баща му не е била известна и установена от лекар. Дали баща му е предполагал нещо — в тази насока — това беше друг въпрос. Нямахме доказателства.
Йорг загуби делото. Според закона парите отиват при наследниците. Родителите на Дани получиха всичко. Марина вече не беше на себе си и парите отидоха при баща му. Безкрайно се радвам, че Дани не доживя да види какво се случи. Поне този театър му беше спестен. За щастие той умря със знанието, че всичко ще бъде така, както го е желал.
След като получих вест за смъртта на Дани, напуснах жилището му с твърдата вяра, че ще дойда отново. Исках да взема нещата му и да даря част от тях, плюс вещите на Кристина, на благотворителна организация. Не направих нищо. Едва си бях отишла, когато смениха ключалките и всички вещи бяха обявени на търг. Не можах да си взема нищо, не можах да се сбогувам.