Баща му поиска да си присвои дори Мая, прастарото пони на Дани, и я взе от детския дом. Продаде я за месо. Двамата с Йорг задвижихме всички лостове и открихме купувача. Мая беше намерила дом в Северна Германия. Семейство я бе купило за душевноболната си дъщеря. Позвъних на вратата, разказах историята си и ги помолих да си получа Мая обратно. Те нямаха нищо против да ми я върнат, но ми споделиха, че това ще разбие сърцето на дъщеря им Амели. Стоях там, аз, която си въобразявах, че познавам Дани по-добре от всички други, и се чудех как да постъпя. В крайна сметка оставих понито при семейството и му спестих дългото пътуване обратно в ремаркето. Мая се намираше близо до къщата в компанията на стар кон, изпълнявал скокове в цирка, Амели я обичаше и се грижеше за нея. Сигурна съм, че постъпих така, както би постъпил Дани. Той винаги се съгласяваше с решенията ми.
Мая живя още четири години. Шест пъти я посетих, семейството се съветваше с мен по всички важни въпроси за понито.
След три години Рики се премести в Берлин, ожени се, родиха му се две дъщери. Изгубих връзка със Симон. Ванеса все още ми е приятелка. С Йорг поддържахме връзка почти седем години след смъртта на Дани. Междувременно Александър също е женен и има син. Години наред бяхме най-добри приятели. И днес карам колата си в сервиза му.
Бащата на Дани умря в затвора почти две години след сина си. Смъртта му беше последица от жълтеница, обусловена от ХИВ. Според мен е изхарчил по-голямата част от парите, доколкото е имал възможност. Всичко останало е завещал тайно на жена си и й е подсигурил нов живот. След смъртта на мъжа си Марина си върна моминското име и си замина за САЩ. Днес често си задавам въпроса защо не го е направила по-рано. Дани с радост би я финансирал, дори щеше да замине с нея. Със сигурност щеше да се радва да се върне у дома.
Лайка почина на 12 ноември 2009 година. След по-малко от пет седмици Дани щеше да навърши трийсет години. Ако бе постигнал целта си да доживее трийсетата си година, щеше да надживее кучето ми, както многократно си беше пожелавал. Ако Кристина не бе умряла, щеше да успее.
Знам го със сигурност.
През 2010 година се запознах с бъдещия си съпруг. През 2011 година се оженихме и си построихме къщичка с градина. С много зеленина, естествено. Имаме две кучета.
През 2014 година се роди синът ни.
Като го гледам, съм безкрайно благодарна на Дани. Обещанието му се изпълни. Радвам се, че съм още жива, и това е изцяло негова заслуга. Имам син — и това дължа на него. Благодарността ми не може да се изрази с думи и не се опитвам да я изкажа.
През годините не казах на мъжа си нищо за Дани. Един ден обаче се изпуснах. Той откри дупката в миналото ми и настоя да чуе истината. От краткия ми разказ произлезе многоседмична изповед. Показах му снимки, плакати от модните агенции, писмата и стиховете на Дани. Да, бях изгорила голяма част, както ме бе посъветвал Дани, но някои неща бях запазила. В голяма кутия, на сигурно място в мазето.
Никога не го забравих.
И днес не мога да мисля за него без болка.
Мъжът ми усети, че не съм преработила много от случилото се тогава, и ме посъветва да напиша историята си. Направих го. Седмици наред ходех с молив и бележник, с отсъстващ поглед, пренесена в съвсем друго време. Преживях всичко още веднъж. Пишех нощем, усмихвах се, смеех се. Преди всичко обаче плачех с горчиви сълзи. Най-сетне свърших. Мъжът ми прочете нашата история и ме окуражи да я вкарам в компютъра. Направих го.
Още тогава исках да даря част от парите на Дани, но понеже не получих нито стотинка, намерението ми не се осъществи.
По-късно реших да издам книга и щом започне да се продава, да направя с парите нещо смислено. Да даря част от печалбата. На хосписа за болни от СПИН в Шварцвалд, на един детски дом и на едно заведение за травматизирани деца.
Дълготрайната ми цел е да основа фондация на името на Дани. За да попреча да се случи онова, от което той се опасяваше: да бъде забравен, да изчезне завинаги. Искам той да остане жив и за другите, както е жив за мен. Защото Дани е част от живота ми и днес. Малко след като се запознах с него, започнах да тренирам таебо-фитнес програма, която комбинира кикбокс, таекуондо, аеробика и танци. Целта ми беше да вървя в крак с него. Не успях, естествено, но продължавам да спортувам и до днес. Редовно гледам състезания по джъмпстайл[28]. Дани обичаше този вид танци. Често отивахме в Австрия с партньора му и двамата участваха в състезания по двойки. Тогава този вид танцов спорт беше нов, все още не широко разпространен. Дани винаги предричаше, че ще се наложи. Големият пробив дойде през 2007 година с албума на групата Скутер „Подскачайки по целия свят“. Днес се провеждат световни първенства по джъмпстайл. Дани щеше да се радва и кой знае, може би също щеше да участва…