Cold moment at the pond
No one is watching
The flight of a knife
The death of a snake.
I know the sea of lies
When the dogs bark
No one is listening
I am the bird of death
The death-bringing bird of the night[6]
— Извинява се за поведението си, това е добре.
Ванеса кимна замислено.
Седмица след като съм се примирила, че няма да го видя никога вече. Прекрасно.
— Какво иска да каже със стихотворението? Защо го е написал на английски?
Ванеса вдигна рамене и посегна да вземе писмото.
— Дай да видя.
Докато тя четеше, аз разгледах радиостанцията с растящо учудване. С нея щях значително да разширя обхвата. Осемдесет канала! Най-сетне достатъчно възможности за избягване на смущенията. Шумов регулатор, потискане на шумовете, модулиране на тоновете, включване към усилвател, даже автоматично търсене на предаватели.
— Това е предупреждение — установи Неса.
Слушах я само с половин ухо.
— Така ли? И за какво ме предупреждава?
— Да се пазиш от него… поне така мисля.
— Какво?
Не се интересувах особено от думите й. Бях готова веднага да разглобя старата радиостанция и да включа новата.
— Трябва да му върнеш подаръка, Джес. Най-добре сложи в кутията и тениската, която още пазиш, и му кажи да се маха по дяволите!
— Ти да не си полудяла! — изфучах. — Няма да му върна радиостанцията!
Ще си запазя и тениската, добавих мислено.
— Този тип не е наред с главата. Това поне е сигурно.
Едва удържах усмивката си.
— И какво от това? Изглежда добре и е щедър. Нека е малко луд!
Ванеса ме изгледа изумено, отне ми новата играчка и пъхна писмото в ръката ми.
— Сега ще ме изслушаш! Този наистина не е с всичкия си. Залъгва те със сладки приказки, а после не се обажда. Води те у дома си, после те изхвърля от колата, а след няколко седмици ти прави подаръци!
Това е недостатъкът да имаш най-добра приятелка. Тя винаги знае всичко. Прочетох стихотворението за четвърти път, опитвайки се да разбера какво пише между редовете.
Ванеса се изправи и опря ръце на хълбоците.
— За мен звучи, сякаш си имаме работа със сериен убиец. Сигурна съм, че е някой луд. Скалпира жените и си прави обувки.
— Изобщо не прилича на сериен убиец — възразих.
— Ах, така ли? — отзова се подигравателно тя. — И как, според теб, изглеждат серийните убийци?
— С огромни мускули и безброй татуировки, с обръсната глава, пушат пури. Имат и мустаци, естествено. Всеки го знае.
Ванеса неодобрително смръщи чело.
— Моля те да останеш сериозна.
Постепенно започнах да проумявам част от написаното.
— За мен стиховете звучат много безнадеждно — отбелязах.
— Възможно е. Навярно защото той е безнадежден случай.
Внезапно ми стана все едно. Ванеса да говори, каквото си иска. Беше ми безразлично какво пише в писмото. Дори да бе написал, че е самият Фреди Крюгер[7] и се храни с малки деца, нямаше да се уплаша.
— Ще му пиша — обявих решително.
— За бога, сега и ти полудя!
Изумена, Ванеса плесна с ръце над главата.
Мама ни повика да ядем, но аз заявих, че ще слезем по-късно, и се заех да съчинявам отговора си.
Многоуважаеми господин Тейлър,
Сърдечно Ви благодаря за писмото. Със съжаление трябва да Ви съобщя, че си имате работа с ученичка, която се обучава в област на техническото чертане, а не с учена дама.
Поети и мислители — за мен това са недостъпни пространства. И, честно казано, се чувствам добре без тях. Не искам да вляза.
Въпреки това не ми убягна, че желаете да ме предупредите. И за това Ви благодаря, ала съм длъжна да добавя, че не е нужно.
Вече почти 18 години бродя по земята без Вас и съм оцеляла.
Което означава: мога да се грижа сама за себе си.
За да съкратим процедурата:
Аз те харесвам, но не се интересувам от писмовно приятелство със закодирани послания. Затова ти давам три възможности за отговор. Зачертай правилното!
а) В събота вечерта ще дойда да те взема и ще идем на кино.
б) Ще си остана далеч от теб, на края на земята.
в) Ще продължа да ти изпращам писма, които никой не разбира, поради което няма да получавам отговор.
Сърдечни поздрави, Джесика
PS: Хиляди благодарности за радиостанцията. Наистина много се зарадвах!!!
След обяда отидох с автобуса до Лудвигсбург. Влязох в кино „Централ“ и купих два билета за прожекцията на „Проклятието Блеър“[8] в осем вечерта в неделя. Щом се прибрах вкъщи, напъхах с треперещи пръсти писмото и билетите в един плик и побързах да го залепя. Още същата вечер се разходих с кучето Лайка до пощенската кутия и пуснах писмото, преди да съм размислила.
6
Болката е чувство, студен миг край езерото; никой не вижда политането на ножа, смъртта на змията. Познавам морето от лъжи. Когато кучетата лаят, никой не чува. Аз съм птицата на смъртта, нощната птица, която носи смърт. — Бел. прев.
7
Сериен убиец на деца и младежи от филмовата поредица „Кошмари на Елм стрийт“. — Бел. прев.
8
Филм на ужасите от 1999 г., разказва за мистериозното изчезване на трима студенти в гората. — Бел. прев.