Тя ме прегърна. Бе облякла плътно прилепнали джинси, а под късото яке носеше блузка без ръкави, която откриваше корема й. Изглеждаше зашеметяващо. Подадох ръка на Рики и кимнах на Симон. Направих се, че не забелязвам Дениъл.
— Надявам се днес да не ни избягаш!
Рики ми намигна многозначително. Аха! Значи Ванеса му е признала всичко и ми е приписала цялата вина за бягството ни. Много благодаря.
Дискотеката се оказа почти празна. Намерихме тихо ъгълче, където щяхме да разговаряме спокойно още поне половин час. Ако изобщо намерех сили да кажа нещо.
Двете с Ванеса седнахме, момчетата отидоха да купят пиене. Дениъл ми донесе бакарди с кола.
— Заповядай! — И се ухили с обичайната си наглост. — Дано питието те направи малко по-разговорлива.
Това единствено изречение бе достатъчно. Направих грешката да го погледна. Въпреки мътната светлина забелязах, че очите му са още по-сини, отколкото ги помнех. Той очерта контурите на брадичката си с палец и показалец и отново ме извади напълно от равновесие.
— Вкисната си, защото не ти се обадих — установи.
Рики и Ванеса не можеха да се наситят един на друг.
Постоянно се държаха за ръка и се целуваха.
Симон пиеше бира и пушеше.
— Би трябвало да си изпълняваш обещанията — заявих обвинително.
— А ти е добре да слушаш по-внимателно — отвърна поучително той. Усетих физически силата на погледа му. — Казах, че ще се обадя, но не и кога ще се обадя.
Глътнах питието на един дъх.
— И кога щеше да се обадиш?
— Винаги си изпълнявам обещанията. Наистина имах много работа. Сериозно ти казвам, щях да ти се обадя.
За малко да му повярвам.
— А, пропо… Ако отново се обадиш на някого и не кажеш нищо, съветвам те преди това да си скриеш номера. — Отпи глътка кола и заключи: — Иначе се получава тъпо.
Бузите ми пламнаха. Надявах се да е достатъчно тъмно и Дениъл да не види изчервяването ми.
— С какво толкова беше зает? — Тонът ми беше твърде превзет.
— Имах важно спортно състезание. Работих през целия уикенд. Това е допълнителната ми работа.
— Значи се занимаваш със състезания по бойни спортове?
Лека-полека започвахме да разговаряме нормално. Тъмнината и бакардито се оказаха приятели.
— Да — отвърна кратко той.
— Печелиш ли понякога? — Окончателно изпразних чашата си.
— Повечето пъти. — Той посочи чашата ми. — Искаш ли още едно питие? Май ти помага.
Кимнах и той отиде да ми донесе още едно бакарди с кола. Отпих голяма глътка. Алкохолът бързо се качи в главата ми. Посочих му чашата.
— Искаш ли и ти?
Той поклати глава.
— Никога не пия алкохол.
— Защо? — попитах изумена.
— Лични причини.
Вдигнах рамене и довърших бакардито.
— А ти какво правиш? — започна да ме разпитва той.
— Езда. Турнири. Главно дресура, до клас Л. Припечелвам по нещо. Занимавам се с любителска радиовръзка. За съжаление разполагам само с един нищо и никакъв апарат с не повече от четирийсет канала. Жалка работа. Постоянно се получават смущения. Някой ден ще си купя уредба с осемдесет канала.
— Аха.
Дискотеката постепенно се пълнеше и разговорът ни ставаше все по-труден.
Ванеса и Рики дадоха знак, че ще танцуват. Симон ги последва.
— Искаш ли да танцуваш? — попита ме Дениъл.
— А ти можеш ли да танцуваш?
Алкохолът е страхотно нещо!
Той кимна и посочи диджея.
— Дотолкова мога.
По вече обичайния си маниер хвана рязко китката ми и ме поведе към танцовата площадка, сякаш бях заловена патица.
В същия момент телефонът в джоба на панталона ми завибрира. Спрях, извадих апарата и му го показах.
— Извинявай, трябва да вдигна.
Отделих се от Дениъл и тръгнах към тоалетната с надеждата да намеря тихо местенце. Той ме последва, навярно се страхуваше да не му избягам пак.
— Да? — почти изревах в телефона. Звънеше Александър. Само той ми липсваше! — Не, не съм си вкъщи. Навън съм… Да, в дискотеката. Не, не с някакъв си тип, а с Неса! Не, няма да се върна при теб. Всичко хубаво. Чао!
Решена да не вдигам отново, прибрах телефона в джоба на панталона си.
— Приятелят ти? — Дениъл въпросително вдигна вежди.
— Бившият ми приятел.
— Ах! — Не изглеждаше много убеден. — Той знае ли го?
— Работя по въпроса. Засега се прави на неразбиращ. — Желанието за танци се бе изпарило. — Трябва да ида за малко при Неса.
Тръгнах веднага, Дениъл ме последва. С ъгълчето на окото забелязах как бялата му тениска флуоресцира под черната светлина.
Мина цяла вечност, докато открия Ванеса. Двамата с Рики танцуваха нежно прегърнати. На метри от тях Симон танцуваше с пухкаво червенокосо момиче.