— Александър се обади — изкрещях в ухото на Ванеса. — Сигурно много скоро ще се яви лично.
Повече усетих, отколкото видях, как тя направи физиономия.
— Защо винаги му казваш къде си?
— Това е нашата дискотека. Той не е тъпак. Ако той дойде тук, Неса, аз ще си тръгна. Ще ме закарате ли?
Приятелката ми не бе особено въодушевена от перспективата да приключи вечерта толкова скоро след полунощ.
— Просто не му вдигай повече. Той няма да те намери в навалицата.
Нуждаех се от още едно питие. Незнайно как бях изгубила Дениъл в множеството, този път не по мое желание. Реших първо да си взема уиски с кола, да се възползвам от благоприятното време и да отида до тоалетната, а после да го потърся — ако дотогава той вече не ме е намерил. Този тип бе залепнал за мен като дъвка в косата.
В момента, когато отидох да си подсуша ръцете, телефонът ми отново иззвъня. Гневно грабнах напитката си от перваза и глътнах уискито наведнъж. Дойде ми твърде много. Внезапно светът около мен се завъртя. Бях извадила телефона от джоба с намерението да го изключа, но без да искам вдигнах.
— Тук съм — заяви Александър.
— Къде си? — попитах тъпо.
— На паркинга пред „Мишата дупка“. Знам, че си вътре!
— Какво искаш? — креснах в слушалката.
— Само да поговорим — опита се да ме успокои той. — Специално дойдох. Нека да си поговорим малко и пак ще изчезна.
Малко свеж въздух щеше да ми се отрази добре. Междувременно тоалетната се люлееше застрашително. Поисках си якето от гардероба и излязох от дискотеката.
Огромният джип „Гранд Чероки“ на Александър нямаше как да остане незабелязан. Бе паркирал напреки на две паркоместа. От уредбата гърмеше музика, четирите фара бяха включени. Александър се бе облегнал на калника от хромирана благородна стомана.
Видя ме и тръгна към мен. Русата му коса бе грижливо оформена с гел, носеше тънкия бежов пуловер, който му бях подарила.
Внезапно присви очи и в погледа му заискри гняв. Посочи с пръст зад мен и попита:
— Коя е онази префърцунена маймуна?
Обърнах се изненадана. Не бях забелязала, че Дениъл ме е последвал и стои на известно разстояние със скръстени ръце. Не бе облякъл якето си, а нощта бързо захладняваше.
— Това е Дани — представих го и забелязах, че отново съм употребила галеното му име. Вече не можех да го променя. — Тази вечер сме заедно на дискотека.
— Добър вечер — поздрави учтиво Дани, ала не направи опит да стисне ръката на съперника си.
— Ванеса значи! — изфуча презрително Александър. — Този какво прави навън?
— Пазя я — отговори Дани вместо мен и ме погледна обвинително. — Пила е малко повече.
Сякаш за да покажа колко е прав, се спънах в собствените си крака и едва не се строполих на земята.
— Оттук нататък аз поемам ролята на пазач. — Александър отвори вратата на джипа. — Качвай се. Отиваме вкъщи.
За малко да последвам рязката заповед и да се запътя към колата. Дани застана пред мен и ми препречи пътя.
— Не би било зле да я попиташ дали иска да си тръгне с теб — обърна се той предизвикателно към Александър.
— Тя тръгва с мен! Край!
Дани не ми освободи пътя. Втренчи поглед в лицето на Александър и го остави да изпита цялата му заплашителна сила.
— Попитай я! — изръмжа той. Изобщо не се учудих, когато Александър изпълни искането му.
— Искаш ли да си тръгнеш с мен? — попита ме той с преувеличена учтивост.
Колебливо поклатих глава.
— Всъщност не.
Дани затръшна вратата на джипа.
— Въпросът е ясен. — Сложи ръка на рамото ми и ме подкани: — Хайде да влезем. Защо трябваше да се напиеш?
За да мога да разговарям с теб…
Забелязал интимния жест, Александър сграбчи Дани за рамото, стисна китката ми и ме повлече към колата.
Едва успях да удържа смеха си. Защо и на двамата толкова им харесваше да ме водят за ръчичка?
Дани ме освободи от хватката на Александър и впи зъл поглед в лицето му. Онзи замахна без предупреждение и щеше да стовари юмрука си върху главата на Дани, но той се наведе и без усилие избягна удара.
— Не ставай глупав — рече спокойно. — Бих помолил да прекратим това шоу. Запази си поне малко достойнство, седни в префърцунената си играчка и се махни оттук.
Без да се поколебае нито секунда, Александър сграбчи Дани за яката. Той бързо се извъртя, освободи се от хватката и изви двете ръце на Александър на гърба. Стегна китките в здрава хватка и го завлече до джипа. Там го пусна за малко, отвори предната врата, бутна го в джипа и затръшна вратата. Накрая почука с длан по покрива.