ХОРТЕНЗИО
Хе-хе, синьор Гремио! Вярно, ние с вас не можем да понасяме крясъците й, но все ще се намерят по широкия свят, стига човек да потърси малко, неколцина милостиви люде, готови да освободят Бианка от тази лоша сестричка срещу добра зестричка.
ГРЕМИО
Съмнявам се, синьор. То е все едно срещу същата сума човек да се съгласи да го бият с камшик всяка сутрин насред пазара.
ХОРТЕНЗИО
Така си е. Хвани едното — удари другото. Но тъй като общата пречка ни сближава, нека бъдем съюзници, докато омъжим по-голямата щерка на Баптиста и си открием пътя към по-малката. Тогава отново вражда!… Дивна Бианка! Блазе на бъдния ти мъж! Но по-бързия в краката печели халката… Какво ще кажете, синьор Гремио?
ГРЕМИО
Съгласен! И съм готов да дам най-добрия кон в цяла Падуа на този, който се хване с нея, ожени за нея и легне до нея, та да ни олекне от нея! Да вървим!
Излиза заедно с Хортензио.
ТРАНИО
…Не, господарю, любовта не може
така светкавично да завладява!
ЛУЧЕНЦИО
О, Транио, и аз така си мислех,
преди на себе си да го изпитам,
но щом погледнах я за първи път,
повярвах в любовта от първи поглед
и заявявам го пред тебе, който
за мен си близък, както за Дидона21,
царицата на Картаген, бе близка
сестра й Ана: Транио, повярвай —
ще рухна, ще изсъхна, ще погина,
ще пламна, Транио, ако не мога
да стана мъж на таз девица скромна!
Съвет ми дай — знам, Транио, че можеш!
Ръка ми дай — знам, Транио, че искаш!
ТРАНИО
Не ще ви мъмря, господарю — с думи
любов не се цери. За нея казват:
„Зароби ли те, виж да се откупиш
по-евтино!“, или за този, който
е мъчил своя ум
с латинското четмо:
„Redime te captum
quam queas minimo!“22
ЛУЧЕНЦИО
Благодаря ти. Говори нататък!
Съветът ти изглежда ми разумен.
ТРАНИО
Вий, вперили очи във красотата,
не сте видели във лице нещата!
ЛУЧЕНЦИО
О, не! Видях лицето й, по-дивно
от туй на Агеноровата щерка23,
зарад която Зевс, във бик превърнат,
колене сгъна край брега на Крит!
ТРАНИО
И друго не съгледахте тъдява?
Не чухте как сестра й вдигна врява,
такава, че едва не проглуши
и моите, и вашите уши?
ЛУЧЕНЦИО
Не, виждах аз коралови уста
пред мен да трепкат, чувствах как дъхът им
изпълва въздуха със аромати
и ме отнася нейде надалече!…
ТРАНИО
Отдето трябва да го върна вече!…
Сепнете се от унеса, синьор!
Щом влюбен сте в девойката, вий трябва
да хвърлите способности и ум
за нейното спечелване, защото
сестричка тя такава притежава,
свадлива, опака и вироглава,
а докато баща й не успее
да я омъжи, вашата любима
да чака неомъжена ще има:
видяхте как във къщи я затвори,
за да не й досаждат ухажори.
ЛУЧЕНЦИО
Да, Транио, какъв жесток баща!
Но чакай, аз го чух, че обеща
учители за нея да наеме!
ТРАНИО
Наистина! И нещо тук ми хрумва…
ЛУЧЕНЦИО
На мене също!
ТРАНИО
Господарю, чувствам
как двата ни кроежа се прегръщат,
целуват се и сливат във едно!
ЛУЧЕНЦИО
Кажи ми своя!
ТРАНИО
Ставате учител
и давате на малката уроци —
това сте си намислили!
ЛУЧЕНЦИО
Позна!
Дали ще стане само?
ТРАНИО
Невъзможно!
Защото кой ще е на ваше място
наследник на Винченцио в тоз град;
ще учи, ще поддържа дом, ще среща
приятели, ще пие със земляци?
ЛУЧЕНЦИО
Поспри се, basta24! Всичко съм предвидил:
тук ние с теб сме още неизвестни,
а никой по лице не ще познае
слуга от господар. И затова
ти, Транио, ще бъдеш господаря
и с дом, слуги и сан ще разполагаш
21
Дидона — легендарна основателка на Картаген. Тя приютила след гибелта на Троя беглеца Еней и се хвърлила в горяща клада, когато той я изоставил.
22
„…Redime te…“
23
„…Агеноровата щерка…“