на мое място; а пък аз ще мина
за флорентинец, неаполитанец
или пизанец, но от нисък род.
Решено, Транио! Събличай всичко!
Сложи си моите ярки плащ и шапка,
а на Биондело аз ще кажа сам
да ти прислужва и да бъде ням.
Двамата разменят дрехите си.
ТРАНИО
Добре, готов съм! Тъй като на вас
угодно е и задължен съм аз
във всичко да ви слушам — на раздяла
нали така заръча ми баща ви
(макар че си го е представял инак!) —
от днеска аз наричам се Лученцио,
защото го обичам тоз Лученцио!
ЛУЧЕНЦИО
И още за това, че тоз Лученцио
обича също и е сам готов
да се снизи за своята любов,
която тъй пред взора му блести…
Влиза Биондело.
Ха, ето го мошеника! Бе ти
къде си?
БИОНДЕЛО
Аз съм тук, но вий къде сте?
Я, Транио ви е окрал! Или
вий него сте окрали? Или двама
сте си окрали дрехите взаимно?
Какво е туй?
ЛУЧЕНЦИО
Глупак, ела насам!
Сега съвсем не ни е до шега!
Приятеля ти Транио смени
със мене облеклото си, защото
животът ми — уви! — виси на косъм:
едва пристигнал тук, в случайна свада,
убих човек и бягам от съда!
Служи му, както служил би на мен —
нареждам ти! Аз бягам! Нямам време!
Разбра ли всичко?
БИОНДЕЛО
Нищо не разбрах!
ЛУЧЕНЦИО
За Транио ни гък! От този ден
в Лученцио е той преобразен!
БИОНДЕЛО
За него всичко, а какво за мен?
ТРАНИО
Недей завижда много — ще върна това име,
когато Бианка каже: „Лученцио, вземи ме!“
Но туй е втора точка. Сега помни, момче,
затваряй си устата пред чужди хора, че…
Когато сме двамина, за мене си другар,
но инак ти слуга си, а аз съм господар!
ЛУЧЕНЦИО
Сега ти, Транио, ще се представиш
за кандидат на Бианка. Без въпроси!
Причините ще разбереш накрая —
за днес ти стига туй, че аз ги зная!
Излизат.
Обаждат се горе Лицата от Увода.
ПЪРВИ СЛУГА
Но ваша милост клюма и не гледа!
СЛАЙ
Кой, аз да не гледам? Кълна се в света Ана, че гледам! Чудна пиеска! Много ли има още?
ПАЖЪТ
Но, господарю, тя едва започва!
СЛАЙ
Екстра пиеса, мадам женичке! Само дано свърши по-скоро!
ВТОРА СЦЕНА
Падуа. Пред дома на Хортензио.
Влизат Петручио и Грумио.
ПЕТРУЧИО
За кратко, взел си сбогом от Верона,
пристигнах в Падуа, за да се видя
с приятели и най-напред със моя
Хортензио… Да, този е домът му.
Я, Грумио! Какво се бавиш? Удряй!
ГРУМИО
Кого да удрям? Аз не виждам никой
да провокира с нещо ваша милост!
ПЕТРУЧИО
Врата не виждаш ли? Повтарям, удряй!
ГРУМИО
Врата ви виждам, но аз кой съм, та
да смея да ви удрям по врата!
ПЕТРУЧИО
Чуй, ей, недей разбира ме „повратно“,
че ще ти стане всичко в миг понятно,
като ти хвърля тук един пердах!
ГРУМИО
Ядосан сте и искате — разбрах —
да ви ударя пръв, та след това
да си изпати моята глава!
ПЕТРУЧИО
И аз разбрах — ще казваш: „Не дочух.“
Но аз ще го оправя твоя слух!
Дърпа му ухото.
ГРУМИО
На помощ! Полудял е! Хора! Ай!
ПЕТРУЧИО
Щом казвам „удряй“, удряй, негодяй!
Влиза Хортензио.
ХОРТЕНЗИО
Какво има? Какво става тук? Моят стар приятел Грумио и моят добър приятел Петручио! Как сте всички във Верона? Ти как я караш?
ПЕТРУЧИО
Сам виждаш — със юмруци и тояги!…
Con tutto il core ben trovato25, драги!
ХОРТЕНЗИО
Alla nostra casa ben venuto, molto onorato signor
Petruccio! Стани, Грумио, стани! Сега ще уредя спора ви!
ГРУМИО
Не, синьор Хортензио, не се търпи вече! Ако и това не е законна причина да престана да му служа, значи, законите са престанали да служат. На, сам съдете: той ме караше да го удрям по врата! Кажете, бива ли слуга да върши такова нещо с господаря си, когато той май годините ги е набрал толкоз, че ако играеше с тях на трийсет и едно, вече да е изгорял?
25
„…Con tutto il core… ala nostra casa…“