ХОРТЕНЗИО (към Лученцио)
А вие оставете ни самички —
терцет не се предвижда в тоз урок.
ЛУЧЕНЦИО
Брей, много ти се иска! Тук ще чакам…
Настрани.
…и ще внимавам. Ако се не лъжа,
тоз музикант започва да се влюбва!
ХОРТЕНЗИО
Госпожице, преди да ви покажа
боравенето с този инструмент,
ще трябва гамата да усвоите
по моя начин, много по-понятен,
по-правилен, по-точен, по-приятен
от който да е друг, познат до днес.
Четете, тя изложена е тука.
БИАНКА
Но гамите отдавна аз ги зная!
ХОРТЕНЗИО
Не вярвам да познавате и тая!
БИАНКА (чете)
„До — аз съм нежна гама с нов солфеж.
Ре — Бианка, с мен Хортензио те вика.
Ми — мила, ах дано да разбереш,
фа — колко мъка в нотите ми блика!
Сол, ла — такава обич се не крий!
Си, до — спаси го или го убий!“
Това ли е прочутата ви гама?
Не ми харесва. Аз не съм от тези,
които жертват правилата стари
във гонене на всяка нова мода!
Влиза Слуга.
СЛУГАТА
Госпожице, баща ви нареди
да се погрижите веднага лично
за стаята на вашата сестра.
Вий знаете, че тя се жени утре.
БИАНКА
Простете, господа, но нямам време.
Излиза със Слугата.
ЛУЧЕНЦИО
Аз нямам пък причина да оставам.
ХОРТЕНЗИО
А аз причина имам да внимавам
в постъпките на този латинист.
Не знам защо, не ми се вижда чист!
Но ако Бианка има нрав такъв,
че да полита подир всяка стръв,
Хортензио назад не ще остане,
и друга соколица ще си хване!
Излиза.
ВТОРА СЦЕНА
Падуа. Пред дома на Баптиста.
Влизат Баптиста, Транио, Катерина, Бианка, Лученцио и Слуги.
БАПТИСТА
Синьор Лученцио, за днеска беше
решена сватбата на Катерина,
а от другаря ви ни кост, ни вест!
Това е отвратителна измама —
свещеник, булка, гости — всички чакат
и само младоженецът отсъства!
Лученцио, какъв позор за нас!
КАТЕРИНА
Позорът е за мен! Макар че вие
насила ме накарахте да дам
ръката си на тоз надут безумец,
припрян в годежа, муден за венчило!
Аз казах ви, че луд е и че крие
под прямото държане подли мисли
и че за славата на шегобиец
готов е сто девойки да ухажва,
да се годява, сватби да насрочва,
без даже и да мисли да се жени!
Сега цял свят ще казва зад гърба ми:
„Това е Катерина, дето чака
Петручио да дойде да я вземе!“
ТРАНИО
Не, Катерина, не, синьор Баптиста,
не вярвам, че Петручио ви мами.
Какво го е забавило, не зная,
но затова пък знам самия него —
макар и груб, той инак е разумен;
макар и буен, по душа е честен!
КАТЕРИНА
О, да не бях му виждала очите!
Излиза в сълзи, следвана от Бианка и други.
БАПТИСТА
Плачи, дете, не те коря за туй —
тоз срам не би понесла и светица,
та камо ли девица с твоя нрав!
Влиза Биондело.
БИОНДЕЛО
Новости, господарю! Ще ви кажа новости, каквито не сте чували и няма да чуете!
БАПТИСТА
Как няма да ги чуем, щом ще ни ги кажеш! Кой ги знае какви новости са!
БИОНДЕЛО
А не е ли новост пристигането на синьор Петручио?
БАПТИСТА
Как? Пристигнал ли е?
БИОНДЕЛО
А, не е, господарю!
БАПТИСТА
Е тогава какво?
БИОНДЕЛО
Пристига, господарю.
БАПТИСТА
А! Е кога ще бъде тук?
БИОНДЕЛО
Когато застане на моето място и вие го видите, както виждате мене.
ТРАНИО
Май наистина няма да я чуем новината ти!
БИОНДЕЛО
Напротив! Видях синьор Петручио да пристига с нова шапка и вехти дрехи, три пъти обръщани, с обувки, в които някои вече са си държали лоените угарки, едната с тока, другата с връзка. Окачил е на бедрото си ръждясала шпага, задигната кой знае от коя общинска оръжейна, с пукната ръкохватка и цъфнала ножница. А само да видите коня му! Куца с единия заден крак, а седлото му — проядено от молците, и с две стремена, без никакво родство помежду им. Това е един кон шугав, келяв, крастав и толкова болен от шап, че шапка да му свалиш, дето още не е хвърлил петалата! А освен това има скрофули по шията и скрупули по стръмното. Той е болен от лоша бучка, страда от синя пъпка, мъчен е от заушки, недолекуван от жълтеница, да не говорим за кърлежите, с които е подплатен, и за глистите, с които е натъпкан! Вярно е също, че задницата му е увиснала, но затова пък е хлътнал в гърба и преплита предни крака. Юздечката му има само един повод, а понеже сам той с повод и без повод се препъва, челният му ремък тъй често се е късал от дърпане назад, че сега е само възли. Но ако е въпрос, и коланът на седлото му е шест пъти кърпен, а подопашникът му е дамски, от велур, украсен с пиринчени гвоздейчета, изящно изписващи инициалите на дамата.