създава същества невероятни:
едни, очи присвили, само чакат
да се засмеят, както папагалът
се весели при тъжен звук на гайда,
а други пък оцетен вид запазват,
дори мъдреца Нестор6 да им каже,
че смешката си заслужава смях.
Влизат Басанио, Лоренцо и Грациано.
Но вашият Басанио пристига
със Грациано и Лоренцо. Сбогом!
На по-достойни ще ви поверим.
САЛЕРИО
Аз бих останал да ви поразсея,
но май кръгът височък е за мене.
АНТОНИО
Не, той за вас съвсем не е висок,
но сделки ви зоват и тоз предлог
използвате.
САЛЕРИО
Здравейте, господа!
БАСАНИО
„Здравейте“, но изчезнахте съвсем!
Кога за весел пир ще се сберем?
САЛЕРИО
В свободно време винаги сме ваши!
Салерио и Соланио излизат.
ЛОРЕНЦО
Намерихте приятеля си, тъй че
ний тръгваме, Басанио. На обед
сме заедно, нали?
БАСАНИО
Не съм забравил.
ГРАЦИАНО
Синьор Антонио, защо цените
чак толкова благата на света?
Тоз, който ги купува с много грижи,
във всъщност ги загубва. Честна дума,
невероятно сте се изменили!
АНТОНИО
Светът за мен е туй, което е,
любезни Грациано: просто сцена,
върху която всеки има роля.
На мен се падна тъжна.
ГРАЦИАНО
А пък аз
бих искал да съм шут и да се сбръчкам
от весел смях! Кое е по-добре:
да сгрява вино черния ми дроб7 ли
или кръвта ми вопли да смразяват?
Нима е редно жив човек, съгрян
от топла кръв, безстрастно да се мъдри
като една от статуите прашни
на своите пра-прадядовци; да спи
с отворени очи; от ядове
да си печели само жълтеници?
Антонио, защото ви обичам,
ще ви го кажа: някои си крият
лицата с тънък слой от неподвижност
като повърхност блатна и мълчат
дълбокомислено, като че казват:
„Щом аз, оракулът, открехна устни,
не бива и мухите да бръмчат!“;
а знам мнозина, носещи такава,
със неизказване добита слава,
които, ако проговорят само,
след две-три думи мало и голямо
току-поглеж, обрекло се на пъкъл,
престъпвайки евангелското слово
„Не назовавай ближния глупец!“8
Антонио, за бога, не ловете
и вие с тоз печален лик шарана
на хорското внимание! До скоро!…
Лоренцо, да вървим! Синьори, сбогом!
Аминът на таз проповед — следобед!
ЛОРЕНЦО
До обед, значи! Вий ще извините
мълчанието ми. И аз май ставам
от тез лъжливи мъдреци. Но трудно
се взима думата от Грациано.
ГРАЦИАНО
Стой две години с мен и ще забравиш
дори звука на своя собствен глас!
АНТОНИО
Довиждане. Аз чувствам как — обратно —
след миг ще се разбъбря.
ГРАЦИАНО
Че добре,
на този свят кой трябва да мълчи?
„Езикът говежди,
щом е сготвен със лук,
и момата с надежди
за имотен съпруг!“
Грациано и Лоренцо излизат.
АНТОНИО
Да сте разбрали нещо?
БАСАНИО
Нашият Грациано успява да каже в една минута повече нищо, отколкото който и да било друг в цяла Венеция. Смисълът в думите му е колкото две пшеничени зърна в две крини плява. Дириш го цял ден и като го намериш, оказва се, че не си струвал диренето.
АНТОНИО
Такъв си е. Но вий ми обещахте
подробности за тайнствената дама,
във чийто дом да идете решил сте
на поклонение. Коя е тя?
БАСАНИО
Вий знаете, Антонио, как много
делата си разклатих напоследък
с това, че позволих си да живея
по начин, който скромните ми средства
не можеха да издържат за дълго.
Не се оплаквам, че ми се наложи
6
Нестор — гръцки вожд от Троянската война, чието име е станало синоним на умъдрена от опита старост.
7
„…черния ми дроб…“ — по Шекспирово време черният дроб бил смятан за едно от вместилищата на страстите и смелостта.
8
„Не назовавай ближния глупец…“ — перифраза на евангелския текст: „Но който рече на брат си «глупец», той ще гори в адския огън.“