по-свит живот — голямата ми грижа
е честно всички заеми да върна,
които разточителната младост
принуди ме да сключа тук и там.
От вас, Антонио, съм взел най-много
в пари и дружба. Дружбата ви точно
ми позволява да ви доверя
какъв е планът ми да се очистя
от всички дългове, които имам.
АНТОНИО
Разказвайте, Басанио, и стига
да бъде този план тъй честен, както
било е всичко, свързано със вас,
парите ми, аз сам и моите връзки
ще бъдем — вие го знаете — на ваше
разположение!
БАСАНИО
Във дните детски,
когато случеше се да загубя
стрелата си, след нея пусках втора
със същи сила, ъгъл и посока,
но с повече внимание, така че,
рискувайки и нея, много често
си връщах двете. Взимам този пример
от детството, защото туй, което
ще ви разкажа, е по детски чисто:
дължа ви много и така, от глупост,
загубих го. Но ако вий решите
да пуснете след първата стрела
една сестрица в нейната посока,
аз вярвам, че — следейки този път
по-зорко де ще падне — ще открия
и двете или втората поне
ще ви възвърна, като ви остана
за първата признателен длъжник.
АНТОНИО
Не се ли знаем, та към обичта ми
вървите по пътечки обиколни?
Съмнявайки се в моята готовност,
ранявате ме вие по-дълбоко,
отколкото, ако ми бяхте просто
разсипали имота до стотинка.
Кажете ми как само бих могъл
да ви помогна и ще го извърша!
Разправяйте!
БАСАНИО
Живее във Белмонте
наследница прекрасна и — което
я прави дваж прекрасна — надарена
със дивни добродетели. Веднъж
от нейните очи получих нямо
послание. Тя Порция се казва
и, честна дума, не отстъпва в нищо
на своята съименничка римска —
Катоновата дъщеря9, жената
на Юний Брут, която предпочете
смъртта пред вдовството. И туй светът
узнал го е отдавна и към нея
по розата на ветровете плават
отвсякъде поклонници най-знатни,
за да я искат. Слънчеви коси
красят лика й, сякаш златно руно,
което прави нейния Белмонте
подобен на Колхида — цел мечтана
за толкова Язоновци10. Сред тях,
Антонио, ако намеря средства
да се вредя, сърцето ми подсказва,
че аз ще съм избраникът щастлив!
АНТОНИО
Сам знаеш, всичко мое е в морето,
в брой нямам нищо, нито имам стока,
която да превърна във наличност.
Но нека видим срещу моя подпис
Венеция какво ще ни отпусне!
До сетна капка ще го изцедя,
но ти ще се представиш във Белмонте.
Върви търси! И аз ще диря също.
В търговски кредит или в личен заем,
пари ще има, щом се постараем!
Излизат.
ВТОРА СЦЕНА
Белмонте. Стая в дома на Порция.
Влизат Порция и Нериса11.
ПОРЦИЯ
Честна дума, Нериса, малкото ми тяло е уморено от този огромен свят.
НЕРИСА
Бих ви повярвала, мила господарко, ако имахте неприятности в такова изобилие, в каквото са богатствата ви; но — както виждам — тези, които преяждат, страдат колкото онези, които не се дохранват. Затова има дума: „Придържай се строго между малко и много!“ И още: „Излишеството побелява по-рано, но умереността живее по-дълго.“
ПОРЦИЯ
Добри правила и добре казани!
НЕРИСА
Да бяха и добре спазвани!
ПОРЦИЯ
Ако да постъпваш правилно беше тъй лесно, както да знаеш коя постъпка е правилна, параклисите щяха да бъдат катедрали, а колибите — дворци. Добър проповедник е оня, който сам следва своята проповед. А на мен ми е по-лесно да поуча двайсетина души как да постъпват, отколкото да съм между тях и да постъпвам съгласно собствените си поучения. Мозъкът може да издава за кръвта колкото си ще закони, но един горещ нрав надвива двайсет хладни заричания. Лудата младост е такъв заек, че се измъква от всички мрежи на куцукащото благоразумие!… Но тези размишления едва ли ще ми помогнат при избора на съпруг. О, аз, нещастна! „Избор“ — какво говоря? Аз нямам право нито да приема този, който ми харесва, нито да отхвърля онзи, който не ми допада. Волята на живата дъщеря трябва да се превива пред повелята на покойния баща. Не е ли тежко това, Нериса — да не можеш да приласкаеш или отблъснеш някого!
9
„…Катоновата дъщеря“ — Марк Порций Катон, римски общественик (95–46 г. пр.н.е.), е бил пример на стоическа твърдост и висока принципност; той се самоубил след победата на Цезар над републиканската армия, „за да не надживее свободата“. Дъщеря му Порция, жена на Юний Брут, един от убийците на Цезар, също тъй се самоубила след смъртта на съпруга си, като според преданието погълнала шепа жар.
10
Колхида; Язоновци