ГОБО
Този път, господине, май много извива. А кажете, знаете ли дали оня Ланчилото, дето е при него, е при него?
ЛАНЧИЛОТО
Кой? Господин Ланчилото?
Настрани.
Сега гледайте какви сълзи ще пусне!… Ама ти господин Ланчилото ли търсиш, старче?
ГОБО
Какъв господин, господине! Не господин, а просто син на прост човек, и то пръв бедняк — това поне го знам, баща му само дето е здрав, слава богу, но е последен бедняк!
ЛАНЧИЛОТО
Е как така хем пръв, хем последен? Но да оставим бащата, сега говорим за младия господин Ланчилото.
ГОБО
Без „господин“, господине. Само Ланчилото, да ми прости ваша милост!
ЛАНЧИЛОТО
И все пак аз бих искал да зная, старче, ergo — следователно бих желал да се осведомя, ergo — тоест да бъда осветлен върху туй дали ти говориш за младия господин Ланчилото?
ГОБО
За него, за Ланчилото, ваша милост?
ЛАНЧИЛОТО
Ergo — значи, ти дириш господин Ланчилото. Само че няма защо да го дириш, защото въпросният млад господин по волята на съдбата и орисниците, а също тъй и на разни фактори, като трите парки32 и останалите отрасли на висшите науки, се пресели във вечността или по простому казано, се спомина.
ГОБО
Какво? О, господи боже! О, света Дево! Споминал се! Моята опора! Тояжката ми! Патерицата на старите ми дни!
ЛАНЧИЛОТО (настрани)
Е, хубава работа! Нима приличам на тояга, прът или чатал!… Не ме ли познаваш, татко?
ГОБО
О, аз нещастният! Не ви познавам, господине, но много ви се моля да ми кажете: наистина ли чедото ми, бог да го прости, е умряло или не?
ЛАНЧИЛОТО
Ей, татко! Не ме ли познаваш?
ГОБО
Ах, господине, лошо виждам и не мога да ви позная.
ЛАНЧИЛОТО
То и да виждаше, кой знае… Има толкоз бащи, дето не им се ще да познаят децата си!… Но нищо! Слушай сега новини за сина си!
Коленичи.
Благослови ме, старче! Истината винаги блясва накрая. Нито едно убийство не остава скрито. Виж, това, кой чий син е, може да остане неясно за по-длъжко време, но и то изскача наяве някой ден.
ГОБО
Моля ви се, господине, станете! Знам, че не сте Ланчилото, моето дете.
ЛАНЧИЛОТО
А пък аз те моля да няма повече глупости, а да ме благословиш. Аз съм Ланчилото, бившото ти момче, настоящия ти син и бъдещото ти дете.
ГОБО
Не, това, че си ти, дето казваш, моят настоящ син, не го вярвам!
ЛАНЧИЛОТО
Прав си — под това и аз не мога да се подпиша, но съм положителен, че се казвам Ланчилото, че служа при евреина и че Маргарита, твоята съпруга, ми се пада майка.
ГОБО
Старата наистина се казва Маргарита! Кълна се, ако ти се казваш Ланчилото, значи си моя плът и кръв! Слава на бога!
Опипва косата му.
И каква брада само си пуснал! Ти имаш на лицето си повече косми, отколкото нашият Дръглю на опашката си!
ЛАНЧИЛОТО
Горкият Дръглю! Значи опашката му расте в обратна посока, защото, когато го видях за последен път, той беше по-космат от мене.
ГОБО
И колко си се изменил, господи! Как се погаждате с господаря ти? Аз му нося подарък. А? Разбирате ли се?
ЛАНЧИЛОТО
Много даже! Обноските му към мене бяха толкоз много мили, че аз реших да се отдалеча на също толкоз много мили от него. Този господар е истински евреин! Подарък — как не! Въже за него! Умори ме от глад. На, виж, пръстите ми се броят с ребра! Слушай, татко, подаръка, дето си го донесъл, ще го дадеш на един друг синьор. Казва се Басанио. Всички говорят, че обличал слугите си в чудесни ливреи. Ако не успея да се наредя при него, ще побягна накрай света!… Ха, каква слука! Той самият иде насам! Евреин да стана, ако остана при евреина!
Влиза Басанио, придружен от Леонардо и други Слуги.
БАСАНИО
Побързайте! Трапезата да бъде
за пет часа готова. Изпратете
и тез писма. Веднага да се шият
ливреите. И нека Грациано
да дойде незабавно у дома!
Един Слуга излиза.
ЛАНЧИЛОТО
Хайде, татенце!
ГОБО
Да ви поживи господ, ваша милост!
БАСАНИО
Благодаря ти, старче. Какво искаш?
ГОБО
Този момък, синьоре, бедното момче…
32
Трите парки