ЛОРЕНЦО
Приятели, забавих ви, простете!
Виновни са делата ми, не аз.
Когато вий девойки ще крадете,
ще ви платя с търпение тогаз.
Елате по насам. Във този дом
живее израилският ми татко.
Хей! Има ли там някой? Обади се!
Горе се показва Джесика в момчешки дрехи.
ДЖЕСИКА
Кой вика? Кои сте вий? Отговорете,
макар да зная чий е този глас.
ЛОРЕНЦО
Това съм аз: Лоренцо, твоят скъп!
ДЖЕСИКА
Лоренцо — да. Мой скъп — и туй е вярно.
Но аз дали съм скъпа на Лоренцо?
ЛОРЕНЦО
И още как! Виж, казват го звездите
и твоята душа го потвърждава!
ДЖЕСИКА
Дръж туй сандъче! Струва си труда.
Добре е, че не можеш да ме видиш.
Срамувам се от тази си премяна.
Но любовта е сляпа — който люби,
не вижда прелестните лудории,
които върши. Купидон37 самичък
навярно би поруменял от свян,
да би ме зърнал в тез момчешки дрехи!
ЛОРЕНЦО
Ела! Ще носиш факлата пред мен.
ДЖЕСИКА
Какво? Сама да светя на срама си?
Любими, той и тъй е твърде явен
и по-добре да го държим във сянка!
ЛОРЕНЦО
Бъди спокойна, крие те чудесно
тоз пажески костюм. Не се бави,
че, виж, нощта се готви да побегне,
а у Басанио ни чака празник!
ДЖЕСИКА
Минута само, да се позлатя
със повечко дукати, и пристигам.
Скрива се.
ГРАЦИАНО
Кълна се в маската си, туй девойче
е всичко друго, само не еврейка!
ЛОРЕНЦО
А аз пък се кълна, че я обичам!
Тя умна е, доколкото разбирам;
красива, ако взорът ме не лъже;
и вярна, както с дело го доказва;
и точно тъй красива, вярна, умна,
в душата ми ще царствува навеки!
Влиза Джесика.
А, мила, ти си тук? Напред тогаз.
Маскираните чакат само нас!
Излиза заедно с Джесика и Салерио.
Влиза Антонио.
АНТОНИО
Хей, кой е там?
ГРАЦИАНО
Аз, синьор Антонио.
АНТОНИО
Е, Грациано, бива ли така?
Часът е девет! Всички ви очакват!
Отлага се пирът. Излезе вятър.
Басанио на кораба е вече,
аз пръснах двайсет души да ви дирят!
ГРАЦИАНО
Прекрасно! Сякаш тази новина
сама издува моите платна!
Излизат.
СЕДМА СЦЕНА
Белмонте. Стая в дома на Порция.
Тръбен звук. Влизат Порция и Мароканският принц със Свитата си.
ПОРЦИЯ
Издърпайте завесите. Това са
трите ковчежета. Любезни принце,
избирайте!
МАРОКАНСКИЯТ ПРИНЦ
На златото блести примамлив надпис:
„Във мене ще намериш, което иска всеки.“
И сребърното обещава смътно:
„От мене ще получиш, каквото си заслужил.“
Оловното единствено заплашва:
„Със мене ще рискуваш това, което имаш.“
Но как ще разбера дали познал съм?
ПОРЦИЯ
В едно от тях е сложен моят образ.
Улучите ли го, ще бъда ваша.
МАРОКАНСКИЯТ ПРИНЦ
Дано ме направлява моят бог!
Да прочетем тез надписи отново.
Какво ми обещаваш ти, олово?
„Със мене ще рискуваш това, което имаш.“
Заради тебе, сивото ли? Риска
понявга има смисъл, но пък иска
награда по-добра! Кой златен мозък
ще бъде съблазнен от низка сгур?
Да видим пак какво ми обещава
среброто със невинния си цвят:
„От мене ще получиш, каквото си заслужил.“
Каквото съм заслужил?… Спри се, принце,
и претегли на безпристрастна длан
сам себе си! Ако светът приеме
за вярна твоята оценка, ти си
достоен за немалко. Но дали
то стига стойността на тази дама?…
Защо, защо? Не бива да изпадам
във самоподценяване страхливо!
Каквото съм заслужил?… Аз си мисля,
че заслужавам я, и то напълно,
по род, богатство, хубост и обноски!
37
Купидон