Усещам, че достоен съм за нея
със всички тези качества и главно
със своята любов! Какво ще стане,
ако се спра и избера среброто?
Не, нека видим златото отново:
„Във мене ще намериш, което иска всеки.“
Което иска всеки? Туй е тя!
Поклонници от четири посоки
се стичат да целунат тоз кивот38
и живата му дишаща реликва!
Степта персийска, пясъкът арабски
са станали на друмища, откакто
кервани от князе през тях се точат
към хубостта на Порция. Дори
царствата водни, дето вчера гордо
надигнали безброй глави пенливи,
заплюваха небето, днес не могат
да спрат това нашествие, което
минава и над тях, за да достигне
до хубостта на Порция… Таз хубост
се крие тука. Но в кое от трите?
Нима ще е затворено в олово?
Не, тази мисъл вече е кощунство!
Да погребеш такова светло чудо
в тъй тежък и безрадостен ковчег,
не е възможно! И не е възможно
да го затвориш в някакво сребро.
Греховна мисъл! Тоз елмаз могъл би
да бъде вкопчен само в чисто злато!
Във Англия на златните монети
ликът на чуден ангел е изсечен,
но той отвън е, а пък тоз е вътре.
Дано успял съм да го отлича!
Това избирам! Дайте ми ключа!
ПОРЦИЯ
Вземете, принце! Ако моят образ
е в него, аз съм ваша.
МАРОКАНСКИЯТ ПРИНЦ (отключва ковчежето)
Черен ад!
Какво е туй? О, ужас! Грозен череп
със свитъче във орбитата куха:
Чете.
„Прах е винаги почти
всичко, що отвън блести.
Във мъртвешките черти
тази мъдрост прочети:
който глупаво ламти
все по златни красоти,
в края ще го сполети
край на празните мечти.
Тръгвай и със тях и ти
до смъртта си се прости!“
Сбогом, слънце! Идвай, мраз!
Порция, желах те аз,
но не пощя съдбата да ни свърже,
а неуспелите си тръгват бърже!
Излиза.
ПОРЦИЯ
А ний да дръпнем нашата завеска.
Чудесно отървахме се за днеска.
Дано и всеки негов тъмен брат
така успешно върне се назад!
Излизат.
ОСМА СЦЕНА
Улица във Венеция.
Влизат Салерио и Соланио.
САЛЕРИО
Басанио и Грациано с него
отплаваха, така е. Но Лоренцо
не е със тях.
СОЛАНИО
Пък аз разбрах, че Шейлок
разбудил Дожа39, който тръгнал с него,
за да претърси кораба на кея.
САЛЕРИО
Той, корабът, бе вече във морето,
но хора съобщиха, че видели
Лоренцо с Джесика в една гондола;
Антонио и той закле се също,
че влюбените бегълци не са
отплавали с Басанио.
СОЛАНИО
Възможно.
Но пръв път съм свидетел на такава
чудата смес от чувства разнородни,
каквато днеска кучият евреин
издаде в своите вопли из града:
„О, мойто чадо! Моите дукати!
Открадната! О, крадлата! И то
от християнин! О, дукати мои
от християните! Закона! Съд!
Една — не, две! — торбички със дукати!
И два брилянта! Те са върху нея!
О, дъще! Дръжте я! О, чадо мое!
Торбичките ми! Дъщеря ми! О!“
САЛЕРИО
И рой хлапета тичат подир него
със вик: „Торбичките му! Дъщеря му!“
СОЛАНИО
Но своя срок Антонио да помни,
че току-виж платил за всичко туй!
САЛЕРИО
Сега се сетих: със един французин
говорих преди ден и той ми каза,
че наш търговски кораб бил потънал
в ръкава, който Франция дели
от Англия. Помислих си дали
не е пък на Антонио и тайно
помолих се да бъде нечий друг.
СОЛАНИО
Все пак за туй ще трябва да му кажем,