но тъй, че новината да смекчим.
САЛЕРИО
Разбира се — друг, толкоз благороден
търговец не е раждала земята!
Аз чух го как с Басанио прости се.
Басанио му казваше, че няма
да се забави, а пък той отвърна:
„Недей заради мене да избързваш
с делата си, Басанио, стой там,
додето те съзреят. И не давай
на спомена за полицата никак
да помрачава леките ти дни!
Бъди изпълнен с веселост и нека
насочени са твоите мисли само
към нежните прояви на любов,
които там ще сметнеш за уместни!“
Тъй каза и с очи уголемени
от сълзите, извърна се неловко
и гърбом, странно някак си му даде
ръката си. И тъй се разделиха.
СОЛАНИО
Да, мисля, че едничка тази дружба
го свързва със живота. Но да идем
скръбта му да прогоним с дума блага!
САЛЕРИО
Разбира се! Да тръгваме веднага!
Излизат.
ДЕВЕТА СЦЕНА
Белмонте. Стая в дома на Порция.
Влиза Нериса, съпроводена от Слуга.
НЕРИСА
Откривай бърже! Принцът арагонски
положи вече клетва и се готви
към избор да пристъпи незабавно!
Тръбен звук. Влизат Арагонският принц и
Порция, следвани от Свитите си.
ПОРЦИЯ
А туй са, благородни принце, трите
ковчежета. Улучите ли вие
това, в което скрит е моят образ,
веднага ще празнуваме венчавка;
при неуспех обаче пак тъй бързо
ще трябва да заминете оттук.
АРАГОНСКИЯТ ПРИНЦ
Синьора, аз положих тройна клетва:
във случай че съдбата измени ми,
най-първо никому да не разкрия
кое от тез ковчежета избрал съм;
след туй, докато жив съм на земята,
да не помисля вече за женитба;
и, най-подир, оттук да отпътувам
без дума повече.
ПОРЦИЯ
Да, тази клетва
е длъжен да положи всеки, който
решил е да рискува много нещо
за нещо толкоз малко като мен.
АРАГОНСКИЯТ ПРИНЦ
И аз ще го рискувам, честно слово!
Какво? До злато и сребро — олово?
„Със мене ще рискуваш това, което имаш.“
Съгласен, но поне да бе красиво,
а то олово тягостно и сиво!
Да видим златото. Е, туй е друго:
„Във мене ще намериш, което иска всеки.“
Но да не би таз дума „всеки“ тука
да означава паплачта неука,
която вижда видимото само
и вместо да прониква в същността,
като глупачка-лястовичка слепва
гнездото си отвънка, по стените,
изложени на всеки дъжд и вятър?
Не, аз не ща мечтата на такава
необразована и низка гмеж!
Да видим ти какво ще ми дадеш,
съкровищниче сребърно. Аха:
„От мене ще получиш, каквото си заслужил.“
Чудесно казано! Не е ли срамно
величие да гониш, без да имаш
печата, че достоен си за него?
Във гордост незаслужена не бива
да се намята никой! Ако служби
купуваха се само със заслуги
и почести добиваха се само
по честен начин! О, тогава колко
от тез, които чакат гологлави,
вървели биха със глави покрити!
И колко, дето днеска заповядват,
се биха подчинявали! От много
простащина нахална би било
очистено зърното благородно
и много благородство срамежливо
би блеснало сред измета на дните
за нова чест!… Но изборът ме чака:
„От мене ще получиш, каквото си заслужил.“
И аз го взимам! Дайте ми ключето,
за да отхлупя жребия си!… Ето!
ПОРЦИЯ
Тъй дълга реч за тъй нещастен избор!
АРАГОНСКИЯТ ПРИНЦ
Какво е туй? Един изплезен урод,
подаващ лист, предназначен за мен!
О, колко е далеч това плашило
от вас, синьора, и от всички мои
надежди и действителни достойнства!
„От мене ще получиш, каквото си заслужил.“
Това ли съм заслужил? Грозен присмех?
Не ща да вярвам! Чаках друга участ!