ШЕЙЛОК
Да, това е вярно, това е съвсем вярно! Върви, Тубал! Върви и ми наеми страж! Нека бъде готов две седмици по-рано! Ако Антонио просрочи полицата си, ще му взема сърцето! Когато няма да го има вече във Венеция, ще мога да сключвам сделки, както и каквито си искам! Върви, добри ми Тубал! Ще се срещнем в синагогата. Върви, върви! В синагогата, Тубал!
Излизат.
ВТОРА СЦЕНА
Белмонте. Стая в дома на Порция. Ковчежетата са на показ.
Влизат Басанио, Порция, Грациано, Нериса и Свита.
ПОРЦИЯ
Недейте бърза, много ви се моля!
Поотложете избора с ден-два!
Ако сгрешите, аз ще ви загубя,
а нещо в мене — друго, не любов —
ме кара да желая да ви виждам,
което не е признак на омраза…
Говоря много — искам да ви кажа,
че бих желала да ви имам гост
за месец, два, преди да се явите
на изпитанието. Знам, че мога
да ви подскажа избора. Но туй
ще значи клетвата си да престъпя!
А то е грях! Но ако пък сгрешите,
ще ме накарате да се разкая,
задето не съм дръзнала да стана
клетвопрестъпничка!… Ах, тез очи,
с какво вълшебство те ме раздвоиха!
Сега съм аз наполовина ваша —
наполовина ваша… тоест моя…
но тъй като и моето е ваше,
то цяла ваша!… Да, но в днешно време
не всекиму удава се да вземе,
което му принадлежи, и в случай
че бъдете от своето лишен,
пратете в ада случая, не мен!…
Ах, много бъбря!… Но ако го правя,
то е, защото искам да забавя
мига на избора!
БАСАНИО
Не го бавете!
Мъчение е да живея тъй!
ПОРЦИЯ
Мъчение? Тогава си признайте:
в какво предателство към любовта
сте провинен?
БАСАНИО
Единствено в това
на подлото неверие: боя се,
че щастието ми не ще се сбъдне;
но както плам и сняг в съседство няма,
тъй любовта ми не дружи с измама!
ПОРЦИЯ
Възможно, но мъчението често
изтръгва и неистини.
БАСАНИО
„Тогава
не ме мъчи, живот ми обещай
и ще призная правдата докрай!“
ПОРЦИЯ
„Признай я и живей!“
БАСАНИО
Това и правя!
Признавам ви, че влюбен съм във вас!
О, сладостно мъчение, когато
мъчителят самичък ни подсказва
спасителното слово! Аз ви моля,
водете ме към жребия, синьора!
ПОРЦИЯ
Да бъде! Аз съм тук, в едно от трите.
Ако ме любите, не ще сгрешите!
Нериса и вий всички, настрани!
И музика, додето моят гост
извършва своя избор! Ако сбърка,
да бъде краят му като на лебед,
умиращ с песен; и за да е пълно
сравнението, аз ще наводня
очите си със сълзи, та полека
той в бистрото им ложе да потъне.
Но ако пък улучи, то тогава
да бъде музиката тръбна слава,
сигнал звънлив, при чийто първи звук
тълпата верноподанна се скланя
пред току-що венчания монарх;
или да спомня утринните звуци,
които се прокрадват все по-ясни
във сънното ухо на годеника
и канят го на сватба!… Ето, той
пристъпва като младия Херакъл —
и при това подтикван от любов! —
когато иде да освобождава
ридаещата Троя от онази
девича дан, която тя дължала
на морското чудовище42. И аз
съм жертвата, а пък това са там
троянките, следящи с ужас ням
какъв ще бъде изходът на боя.
Животът мой зависим е от твоя,
геройо скъп, и този бой свиреп
вълнува мене повече от теб!
42
„…морското чудовище…“