Приятелю Салерио, да чуем:
що ново във Венеция и как е
добрият ни Антонио, тоз княз
между търговците? Да би узнал,
че ние със Басанио сме двама
Язоновци, че руното е наше!
САЛЕРИО
Да бяхте завоювали туй руно,
което той загуби!
ПОРЦИЯ
Май писмото
съдържа лоши вести, от които
страните на Басанио бледнеят!
Умрял е скъп приятел! Нищо друго
не би могло да промени тъй бързо
лика на толкова спокоен мъж.
Ах, боже! Все по-лошо и по-лошо!…
Мой друже, като ваша половина,
аз мисля, че съм в право да узная
поне наполовина туй, което
тоз лист ви казва.
БАСАНИО
Да, любов, но той
ми казва най-печалните неща,
които са очерняли хартия.
Спомнете си: когато ви признах,
че ви обичам, аз признах ви също,
че нямам нищо, че богат съм само
със свойта кръв. Това бе чиста правда
и аз говорех като благородник.
Ала сега на вас ще стане ясно,
че даже и със тези честни думи
съм лъгал като сетен самохвалко,
понеже трябвало е да ви кажа,
че туй, което имам, е във същност
не нищо, а по-малко и от нищо,
че за да дойда тук, съм задлъжнял
към свой приятел, който зарад мен
е задлъжнял към своя неприятел.
Писмото е от него и аз чувствам,
че този лист е неговото тяло
и всяка буквица във него — рана,
шуртяща кръв!… Салерио, кажете,
наистина ли всичките му стоки
потънали са? Тез от Лисабон
и Мексико? От края берберийски45?
От Англия и Триполис? Нима
не е успял едничък негов кораб
през острите засади на скалите
да се промъкне читав?
САЛЕРИО
Ни един.
Освен това изглежда, че дори
и да намери някъде пари,
за да плати дълга си, вече оня,
евреинът, едва ли ще ги вземе.
Не зная същество в човешки образ
да храни към човек такава злоба!
На дожа той досажда ден и нощ,
крещи, че ако не получел свойто,
законността в републиката щяла
да се разклати цяла. Двайсет души
търговци тежки, много първенци
и дожът сам говориха със него,
но не успяха да го отклонят
от злата мисъл. Той едно си знае:
дълг, полица, просрочка, неустойка!
ДЖЕСИКА
И аз го чух, когато бях в дома му,
да заявява на Тубал и Хус,
от неговото племе, че дори
пред двайсет пъти повече дукати,
отколкото Антонио дължи му,
би предпочел месото му да вземе.
Познавам го добре: ако законът,
властта и силата не му попречат,
Антонио ще си пострада зле!
ПОРЦИЯ
И тоз Антонио в опасност, значи
е ваш приятел?
БАСАНИО
Да, и най-добрият!
Човек от тези редките, които
не дирят корист и не знаят отдих,
когато е за правене добро,
и който носи в себе си честта
на древен римски гражданин.
ПОРЦИЯ
А колко
дуката на евреина дължи?
БАСАНИО
Три хиляди. И всички зарад мен.
ПОРЦИЯ
Не повече? Шест хиляди му дайте!
И удвоете ги! И утроете
полученото! Но не бива косъм
да падне от главата на такъв
приятел рядък по вина на моя
Басанио! Да идем първо в черква
да се венчаем, а след туй веднага
летете към Венеция при своя
приятел пръв! Не искам да лежите
до Порция с измъчена душа!
Аз злато ще ви дам да погасите
нищожния си заем двайсет пъти.
Сторете го и доведете тука
приятеля си. Дотогаз ний двете
вдовици и девици ще останем.
Но да вървим! Напред! Че път ви чака
веднага подир сключване на брака.
И не, не се отдавайте на скръб —
платих ви скъпо, тъй че сте ми скъп!
Но, моля, прочетете ми писмото!
45
„…края берберийски…“ — Берберия — или Варвария — е била наричана по Шекспирово време частта на Африка, граничеща със западната част на Средиземно море.