по туй, че е във всичко като теб —
добричка Мъст, безжалостно убий ги:
те жал не знаеха към мен и мойте!
ТАМОРА
Добре ни учиш и ще го направим.
Ала бъди добър, о, драги Тит,
прати писмо до своя храбър Луций,
повел към Рим войска от диви готи,
и покани го вкъщи си на пир!
Щом дойде тук, ще ти докарам царя,
царицата със двамата й сина
и всички твои кръвни врагове
в нозете ти да хленчат за пощада
и ти над тях гнева си ще излееш.
Харесва ли ти планът ми, Андроник?
ТИТ
Марк, идвай! Тит, нещастникът, те вика!
Влиза Марк.
Към Луций, своя племенник лети,
добри ми Марк. При готите е той.
Кажи му, че го викам. Нека дойде
с най-първите им вождове, оставил
войските си на лагер, дето са.
Кажи му, че в семейния ни дом
ще бъде императорската двойка
и той е канен да пирува с тях.
Стори го ти за брат си, а пък той
от обич към баща си да го стори!
МАРК
Отивам и веднага ще се върна!
Излиза.
ТАМОРА
Аз трябва да вървя по твойто дело.
Убийство и Насилие, след мен!
ТИТ
Не, искам ги при мен! Ако си тръгнат,
ще върна брат си Марк и ще разчитам
за мъст единствено на своя син!
ТАМОРА (тихо към синовете си)
Какво ще кажете за туй, момчета?
Ще ме почакате ли да отида
при императора и да му кажа
как хубаво играта ни сполучи?
Ласкайте го, угаждайте му хитро
и стойте тук, додето се завърна!
ТИТ (настрани)
Те мислят ме за луд, но аз познах ги.
Ще хлътнат в собствената си измама
таз адска кучка с адските й псета!
ДЕМЕТРИЙ
Отивай, майко! Ще останем тук.
ТАМОРА
Прощавай, Тит! Мъстта немилостива
да мами враговете ти отива!
ТИТ
На теб разчитам. Сбогом, сладка Мъст!
Тамора излиза.
ХИРОН
Е, казвай, старче, как ще ни използваш?
ТИТ
Търпение! Ще видите след малко…
Кай! Публий! Валентин! Елате тук!
Влизат Публий и други.
ПУБЛИЙ
Кажи, о, господарю!
ТИТ
Познаваш ли тез гости?
ПУБЛИЙ
Приличат на Деметрий и Хирон,
момчетата на нашата царица.
ТИТ
Пфу, Публий, пфу! Така да се излъжеш!
Убийство и Насилие са туй
и ти затуй вържи ги бързо, Публий!…
Хвани го, Кай!… Не пускай, Валентине!…
Вий знаете как чаках този час
и ето го! Добре ги затегнете
и запушете им устата здраво!
Излиза.
ХИРОН
Не ни докосвайте, простаци! Ний сме
децата на царицата! Не пипай!
ПУБЛИЙ
А ние изпълняваме повеля!
Вържете им устата, да не кряскат!
Добре ли са? Така! Стегни по-здраво!
Влиза отново Тит, с нож в ръка, следван от Лавиния, носеща тас.
ТИТ
Ела, ела, Лавиния, не бой се!
Виж, вързани са твойте врагове…
Устата им по-плътно затъкнете,
за да мълчат и чуят по-добре
това, което имам да им кажа:
Деметрий и Хирон, убийци мерзки,
тоз извор чист замътихте вий с тиня,
таз пролет вий смразихте с леден дъх,
убихте й мъжа (и край това
загинаха двамина нейни братя,
а аз загубих своята ръка),
а на самата нея вий злодейски
освен ръцете и езика сладък
отнехте нещо, сто пъти по-ценно —
неопетнената й чистота!
Какво ми бихте казали, да бях ви
оставил да говорите? Срамът
не би ви дал да просите за милост!
Треперещи мизерници, узнайте
каква ужасна смърт съм ви измислил:
със таз ръка, която ми остана,
главите ви ще срежа, а пък таса
за кучата ви кръв с ръце сакати
Лавиния ще подържи под вас!
Вий чухте тук, че майка ви ще дойде
на пир в тоз дом (тя смята ме за луд
и ме залъгва, че била Мъстта);
за този пир, негодници, узнайте,
аз костите ви на брашно ще смеля
и на тесто омесил ги с кръвта ви,
главите ви ще опека във него
и тази двойна баница с месо
ще поднеса на мръсната ви майка
и ще я гледам как — като земята —
поглъща туй, което е родила.
На пир такъв поканена е тя!
С храна такава ще я нагостя!
Измъчихте по-зле от Филомела
детето ми — по-тъпкано от Прокна
ще ви го върна! Давайте гърлата!
Лавиния, кръвта им приеми,
та после да я сипеш във брашното
от костите им и да опечем
главите им във тяхното тесто!
Помагай, хайде! Да се готвим всички