понеже, вярвайте, не съм направил
от злоба нищо, всичко все за чест!
ЛОДОВИКО
Таз гад разкри донейде своя план.
Замислихте ли заедно със него
убийството на Касио?
ОТЕЛО
Замислих.
КАСИО
Не съм ви давал повод, генерале!
ОТЕЛО
Знам, Касио, и моля те за прошка!
Но нека каже тоз човекодемон
защо оплете мойте дух и тяло!
ЯГО
Каквото чухте — чухте. Отсега
аз няма да пророня нито дума!
ЛОДОВИКО
Дори и за молитва?
ГРАЦИАНО
Малко мъки
ще му развържат змийския език!
ОТЕЛО
Това е най-доброто.
ЛОДОВИКО
Генерале,
тук има някои неща, които
ще ви учудят. У Родриго бяха
открити две писма. Едното казва,
че Яго е възложил на Родриго
убийството на Касио.
ОТЕЛО
Негодник!
КАСИО
Безбожна твар!
ЛОДОВИКО
Във второто обаче
Родриго се разкайва и навярно
е щял да го изпрати на тогова,
но междувременно са се видели
и той го е надъхал пак.
ОТЕЛО
Мерзавец!…
Но кърпичката на жена ми как
е стигнала до твоите ръце?
КАСИО
Намерих я във своята квартира.
Той ей сега призна, че я е пуснал
нарочно в нея, за да му помогне
в кроежите.
ОТЕЛО
Глупец! Глупец! Глупец!
КАСИО
В писмото си Родриго освен туй
упреква Яго, че го бил подсторил
да предизвика глупавата свада
във караулното, зарад която
ме уволнихте. А и сам сега,
след дълги часове привидна смърт,
успя да каже: „Яго ме подстори
и Яго ме намуши след това!“
ЛОДОВИКО
Вий трябва да напуснете таз стая
и да ни следвате. От този миг
разжалван сте. Властта над остров Кипър
поема Касио. За тоз разбойник,
ако намерим средство, от което
най-страшно и най-дълго да се мъчи,
то негово ще е! А вий, Отело,
ще бъдете под строг арест, додето
по вашата безпримерна простъпка
отсъди Венецианският сенат.
Водете го!
ОТЕЛО
Постойте! Две-три думи!
Услуги съм оказвал на Сената
и там ги помнят. Толкова по туй.
Едно ще моля: в своите писма,
когато ще докладвате за тези
злочестини, такъв ме опишете,
какъвто съм. Недейте ни смекчава,
ни отегчава моята вина.
Той бе човек — кажете — неразумен
във любовта си, но дълбоко любещ!
И не ревнив, но който, хитро мамен,
изпадна в заслепление и хвърли
в калта, като невежествен дивак,
брилянта, който струваше земите
на целия му род! Човек, чиито
очи, несвикнали на лесен плач,
сега обилно ронят светли сълзи,
тъй както аравийските дървета
изцеждат лековития си клей.
Кажете туй. И още: че веднъж
в Алепо, като зърнах един турчин
във мръсна гъжва да налага с бой
един венецианец и да псува
републиката, аз веднага сграбчих
обрязаното куче за гръкляна
и го заклах… ей тъй!
Убива се.
ЛОДОВИКО
О, грозен край!…
ГРАЦИАНО
О, реч във пръски кръв!
ОТЕЛО
С целувки те убих, звездице ясна —
и върху теб, целувайки те, гасна!
Пада върху Дездемона и умира.
КАСИО
Боях се от това, ала не мислех,
че носи нож — той беше силен духом!
ЛОДОВИКО (към Яго)
Спартански пес185, по-злобен от глада,
морето или чумата, погледай
зловещия товар на туй легло!
Това е твоя работа! Но стига
е тровила очите ни таз гледка!
Изтегля завесата пред леглото.
Вий останете тука, Грациано,
и влезте в собственост на този дом,
защото вам се падат по наследство
богатствата на мавъра. На вас,
управителю, се вменява в дълг
да съдите това отровно псе.
Определете мястото, деня
и мъките. А с тях бъдете щедър!
Самият аз отплавам незабавно,
да съобщя на дожа и Сената
таз тежка вест със тежест на душата!
Излизат.
185