МАРК
Таморините синове са, значи,
извършили това ужасно дело.
ТИТ
„Magni Dominator poli,
tam lentus audisscelera? Tam lentus vides?“38
МАРК
Владей се, братко, въпреки че, знам,
тез букви на земята са способни
да тласнат най-спокойните към бунт
и да изтръгнат вопли от дечица!
Коленичете трима като мен!
Ти, братко мой! Лавиния, ти също!
И ти, о, Луций наш, надежда скъпа
на римския ни Хектор39 — на колене!
Да си дадем един на други клетва —
като оназ, която Юний Брут40
положи със бащата и съпруга
на чистата Лукреция, когато
разкри им тя ужасния си срам —
със хладен ум във кървава разправа
да отплатим на извергите готски
или — не го ли сторим — да умрем
в срама от неизпълненото слово!
ТИТ
Това без друго, ако знаеш как;
но искаш ли мечетата да хванеш,
внимавай майка им да не подуши;
защото тя е близка със лъва
и легнала по гръб, играе с него,
додето хубавичко го приспи,
и после прави туй, което ще.
Новак-ловец си, Марк. На мен ги дай!…
Но първо плочка бронзова ще взема,
със връх стоманен трите й слова
ще врежа в нея и ще я запазя;
че този пясък северният вятър
ще го издуха в миг като листата
със предсказанията на Сивила41,
и де ще е заветът й тогаз?
Какво ще кажеш, Луций?
МАЛКИЯТ ЛУЦИЙ
Аз ще кажа,
че ако бях голям, ги бих настигнал
и в спалнята на майка им! Тез роби,
тез кучета край римската трапеза!
МАРК
Така е, внучето ми. Твоят татко
е правел точно тъй със враговете
на свойта непризнателна родина.
МАЛКИЯТ ЛУЦИЙ
И аз ще бъда също като него!
ТИТ
Ела във оръжейната ни, чадо,
да те снабдя с подаръци, които
ще отнесеш от мен на синовете
на нашата императрица… Хайде!
На дядо си не искаш да помогнеш?
МАЛКИЯТ ЛУЦИЙ
Ще им помогна с нож в корема, дядо!
ТИТ
Не тъй, момчето ми! Не е тоз пътят.
Ела с мен, дъще! Марк, пази дома ни!
Ний с Луций ще отидем във двореца,
да, да, и там ще ни окажат почест.
Излизат всички без Марк.
МАРК
О, небеса, как слушате безстрастно
добрият да ридае? Марк, помагай
във лудостта на брат си, който има
по-малко резки вражески на щита,
отколкото следи от скръб в сърцето,
а тъй добър е, че не иска мъст!
Но щом не иска той, тогава ти,
небе, за Тит Андроник отмъсти!
Излиза.
Втора сцена
Рим. В двореца.
Влизат от едната страна — Арон, Хирон и Деметрий, а от другата — Малкият Луций, носещ сноп мечове и свитък.
ХИРОН
Това е Луциевото хлапе —
изпратено е, явно, с вест при нас.
АРОН
Да, с луда вест от лудия му дядо.
МАЛКИЯТ ЛУЦИЙ
Велможи римски, нося ви смирено
сърдечния привет на Тит Андроник…
Настрани.
Небето да ви смачка като въшки!
ДЕМЕТРИЙ
Благодарим ти много, сладки Луций,
какво ни носиш?
МАЛКИЯТ ЛУЦИЙ (настрани)
Туй, че сте разкрити
и двамата като злодеи гадни,
това ви нося!…
На глас.
Дядо ми ме праща
с най-ценното от свойта оръжейна
във дар на вашата почтена младост,
велико упование на Рим.
Тъй каза да ви кажа — тъй ви казвам.
Подаръка му скромен приемете,
така че, ако нужда се отвори,
да бъдете добре въоръжени.
С това оставям ви…
Настрани.
… мръсници подли!
Излиза.
ДЕМЕТРИЙ
Я гледай! Свитък. Целият изписан.
Да видим!
„Jnteger vitae, scelerisque purus
Non eget Mauri jaculis, nec arcu.“42
ХИРОН
Това е от Хораций. Знам добре.
В граматиката учихме го, помня.
АРОН
Да, точно. От Хораций е. Улучи…
Настрани.
Но и с граматика, магаре щом си…
Добра шега! Старикът е отгатнал
вината им и мечове им праща,
увити в остри стихове, които
пробождат ги, без те да се досещат.
Да беше моята Тамора тук,
би оценила Титовия намек.
Но нека си почива още малко
във своите покои без покой…
На глас.
Е, казвайте: не ни ли е довела
звезда щастлива в Рим, щом, чужденци
и даже пленници, се извисихме
до царски сан? Изпитах жива радост
38
40
41
42