Е, казвай, Публий! Казвайте, копачи!
Намерихте ли я във дън земя?
ПУБЛИЙ
Не, чичо, но Плутон ни отговори,
че можел вместо нея да ти прати
Мъстта от ада. Правдата била
заета с Юпитер във небесата
или пък другаде, така че ти
ще трябва да я чакаш доста дълго.
ТИТ
Не е добре от негова страна
да ме залъгва тъй. Аз ще се гмурна
в пламтящите му адски езера
и за петите ще я извлека
от Ахерон46! О, Марк, не сме ний кедри,
не сме циклопи47 — дребни сме на ръст,
ала гръбнакът ни е от стомана —
макар да се превива под теглото,
което мъчно се издържа, братко! —
и щом по таз земя, а и във ада
я няма Правдата, тогава ние
ще се обърнем към небето горе,
да ни я спусне, за да възмезди
неправдите, които сме понесли!
Започвай, Марк! Добър стрелец си, знам те.
Раздава стрелите.
Ad Jovem Ad Apollinem — за вас!
Ad Martem48 е за мен! За вас, момци,
са тези до Палада и Меркурий!49
Кай, ти изстреляй тази до Сатурн50!…
Не Сатурнин, защото, ако сбъркаш,
ще похабиш стрелата си… Да почнем!
Кълна се, че добре съм ги написал,
и няма бог, останал без писмо!
МАРК
Приятели, целете се в двореца!
Да поразим надменността на царя!
ТИТ
Е? Стреляйте!… Отлично, Луций, право
в онуй на Девата! Сега в Палада!
МАРК
Прехвърлих цяла миля зад Луната.
Навярно вече Зевс го е прочел.
ТИТ
Ха-ха! Какво направи, Публий, Публий!
Улучи — гледай — рога на Телеца!
МАРК
А той, вбесен от точния му изстрел,
тъй кюсна със рогата си Овена,
че неговите паднаха в двореца
и кой ще ги намери, ако не
императрициният чер арапин?
А тя се изкикоти и му каза
да ги даде подарък на мъжа й.
ТИТ
Чудесен дар! Да му помага Бог!
Влиза Селяк, носещ два гълъба в кошница.
Вестител от небето! Писмоносец!
Е, казвай, драги! Правдата къде е?
Защо си без писма? Какво ти каза
Зевс, Юпитер, Великият Кронид51?
СЕЛЯКЪТ
Кой? Кромидът ли? Казва, че след седмица трябва да го вадим.
ТИТ
Питам те: какво каза Юпитер?
СЕЛЯКЪТ
Виноват, господарю, но с никакъв Питер нямам запознанство. Не ни се е случвало да сме на чашка с такъв.
ТИТ
Нима не си носител на вести от Горе?
СЕЛЯКЪТ
Не, аз съм носител на птици „отдолу“. Тръгнал съм да подмажа народния трибун с тези два гълъба, та да потули една кавга между вуйчо ми и един слуга на императора.
ТИТ
Значи, не идеш от небето?
СЕЛЯКЪТ
Не думай, уважаеми! Още не съм бил там и опазил ме Господ от такова нахалство: да се натискам тъй млад за толкоз високо място!
МАРК
Братко, това е отличен случай да пратиш прошението си и нека отнесе на императора и тези гълъби от твое име.
ТИТ
Слушай, ще можеш ли да връчиш на царя едно прошение?
СЕЛЯКЪТ
Аз — прошение на царя? Той трябва да прости на вуйчо ми!
ТИТ
Ела, мошенико! Не дрънкай много,
а занеси тез гълъби на царя!
Ще ти помогна някак да получиш
от него правосъдие. Дръж злато!…
Подайте ми мастило и перо!
Е, можеш ли да предадеш на царя
едно прошение?
СЕЛЯКЪТ
Да, господарю.
ТИТ
Тогава ето ти го тук. И когато се появиш пред него, първо трябва да коленичиш, да целунеш крака му, да предадеш гълъбите и след това да чакаш за отговор. Аз ще бъда наблизо. Само гледай да изпълниш всичко, както трябва.
СЕЛЯКЪТ
Ще го изпълня, уважаеми. Аз река ли…
ТИТ
Стой, стой! Нож имаш ли? Я дай да видя!
Увий го във прошението, Марк —
написал си го прекалено кротко…
И след като го предадеш на царя,
ела във моя дом, да ми докладваш
какво ти е отвърнал.
СЕЛЯКЪТ
Непременно.
Благодаря ти, знатни господарю!
ТИТ
Е, Марк, да тръгваме! След мене, Публий!
Излизат.
Четвърта сцена
Рим. Пред двореца.
Влизат Сатурнин, Тамора, Хирон, Деметрий, знатни граждани и други. Сатурнин държи стрела, хвърлена от Тит.
САТУРНИН
Какви са тези гаври? Кой от вас
е виждал нявга римски император
46
48
50
51