Защото аз тъй зная да запълвам
ушите старчески със златни думи,
че даже той, нечуващ и безчувствен,
сърце и слух на мен ще подчини…
Към Емилий.
Върви напред като посланик наш!
Кажи, че императорът желае
да преговаря с войнствения Луций,
и то във неговия бащин дом.
САТУРНИН
Но запази достойнство при това!
Ако за свойта безопасност той
заложници желае, нека сам
определи кои да бъдат те.
ЕМИЛИЙ
Повелята ви ще изпълня точно!
Излиза.
ТАМОРА
Пък аз при Тит ще ида и изкусно
ще му въздействам да отцепи Луций
от готите. Царю, вдигни глава
и погреби страха си в мойта хитрост!
САТУРНИН
Върви, Тамора, и дано успееш!
Излизат.
Пето действие
Първа сцена
Равнина близо до Рим.
Влиза — с барабани и знамена — Луций, водещ готски войници.
ЛУЦИЙ
Добри приятели, безстрашни войни,
от Рим ми пишат, че народът там
дълбоко мразел своя император
и пламенно желаел да ни види.
Затуй бъдете, вождове, каквито
ви сочат прозвищата — горди, твърди, —
и принудете Рим да ви плати
за всякоя вреда във тройна мяра!
ПЪРВИ ГОТ
О, сине смел на гордия Андроник,
наш трепет вчера — наша радост днес,
чиито подвизи блестящи Рим
възнагради с отритване и присмех,
на нас разчитай! Ний ще бъдем с теб
и като рой от жилещи пчели,
поведени във жарък летен ден
от вожда си към цветните поля,
ще отмъстим за тебе на Тамора!
ВСИЧКИ
Той каза туй, което ние мислим!
ЛУЦИЙ
Благодаря на него и на вас…
Какво е туй? Кого тоз воин води?
Влиза Арон, с детето в ръка, воден от Втори гот.
ВТОРИ ГОТ
Преславни Луций, отделил се малко
от редовете ни, за да разгледам
един порутен древен манастир,
додето взирах се в развалините,
дочух детински плач; пристъпих тихо
и долових как нечий мъжки шепот
с тез думи усмиряваше детето:
„Млък, черно мелезче! Мълчи, гардженце!
Ако не те издаваше цветът ти
чие си изтърсаче, ако беше
се метнало на майка си, глупаче,
аз щях да те направя император!
Ала от млечнобели бик и крава
теле такова черно рядко става.
Млък, копеле!“ — И после: — „Ще те дам
на мой доверен гот. Добре го знам —
ще те отгледа с обич, щом му кажа,
че рожба си на тяхната царица.“
Дочул тез думи, меча си измъкнах,
изскочих зад зида, плених човека
и водя го, за да постъпиш с него
тъй, както ти намериш за добре.
ЛУЦИЙ
О, храбри воине, пленил си ти
самия дявол, който похити
ръката на баща ми, Тит Андроник!
Това е бисерът, омаял взора
на вашата царица54, а пък туй е
плодът проклет на жарката й сласт…
Е, казвай, къде носиш, белооки,
туй копие на адския ти образ?…
Мълчиш? Не чуваш? Глухоням си, значи?…
Въже! Да се обеси този дявол!
Хе там, на клона, без да губим време,
и редом с него — черното му семе!
АРОН
Детето — не! То има царска кръв!
ЛУЦИЙ
Но много и арапска!… Първо него,
та този урод чер да се измъчи
от гледката на сетния му гърч!
Подайте стълба!
АРОН
Само мен! О, Луций,
сина ми пощади и отнеси го
на майка му! Ако направиш туй,
ще ти разкажа чудеса, които
от полза ще ти бъдат; ако не,
каквото да ме правиш, ти от мене
ще чуеш само „Чума да ви тръшне!“
ЛУЦИЙ
Разказвай! Ако твойте чудеса
харесат ми, синът ти ще живее
и заповед ще дам да го отгледат.
АРОН
Да ти харесат ли? Бъди уверен,
че те душата ти ще изтерзаят,
защото я очаква повест, пълна
с убийства, престъпления, злочинства,
насилия, по-мрачни от нощта,
лъжи, лукавства, подлости, измами,
сами ужасни, а и дваж ужасно
изпълнени! И всички те ще бъдат
погребани със мене, ако ти
не изречеш пред мен, бащата, клетва,
че син ми ще живее!
ЛУЦИЙ
Говори!
Синът ти ще живее. Обещавам.
АРОН
Не, клетва дай, тогава ще говоря!
ЛУЦИЙ
В какво да се кълна? Ти в Бог не вярваш,
тогаз как вяра ще дадеш на клетва?
АРОН
И да не вярвам — както и не вярвам, —
какво от туй? Аз знам, че ти си вярващ
и носиш нещо, назовано „съвест“,
54