Том 4 (Трагедии) [bg]

В Рим настъпва страшен смут. Променливият народ е готов да разкъса трибуните на парчета. Всеки твърди, че е бил против прокуждането на Кориолан. А Кориолан е неумолим. Делегациите се връщат, без изобщо да бъдат изслушвани от него. Едва в последната минута майка му успява да го склони към милост. Но не със сълзите си, не с молбите си, нито пък с гледката на жена му и децата му, а със своя гняв. Защото безстрашният Кориолан винаги се е боял от тази, която го е възпитала, и винаги е отстъпвал, когато тя е повишавала тон си. Той отстъпва и сега, съзнавайки, че с това подписва смъртната си присъда. И когато се завръща в Кориоли, там се повтаря сцената, която се е развила на римския форум. Народът посреща героя на деня с овации, но завистливият Авфидий е подготвил своя заговор. По същия начин, както трибуните, той разярява героя, наричайки го пак „изменник“, и при настъпилия смут го убива. Така завършва патриотът, който се е обърнал против своята родина, човекът, у когото положителното и отрицателното са така примесени, че не може да се каже кое надделява.

И така завършва поредицата на Шекспировите трагедии. След „Кориолан“ започва в Англия една нова театрална мода, чиито предводители са младите таланти Бомонт и Флетчър, и Шекспир се обръща към новия жанр на деня — романса.

Проф. Марко Минков

Уилям Шекспир Крал Лир 1

Действащи лица

ЛИР — крал на Британия

ФРЕНСКИЯТ КРАЛ

БУРГУНДСКИЯТ КНЯЗ

КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ — съпруг на Регана

ОЛБАНСКИЯТ КНЯЗ — съпруг на Гонерила

ГРАФ КЕНТ

ГРАФ ГЛОСТЪР

ЕДГАР — законен син на Глостър

ЕДМЪНД — извънбрачен син на Глостър

КЮРАН — придворен

СТАРЕЦ — изполичар на Глостър

ЛЕКАР — при Корделия

ШУТ — на Лир

ОСВАЛД — домоуправител на Гонерила

КАПИТАН — на служба при Едмънд

БЛАГОРОДНИК — от обкръжението на Корделия

ГЛАШАТАЙ

СЛУГИ — на Корнуолския княз

ГОНЕРИЛА, РЕГАНА, КОРДЕЛИЯ — дъщери на Лир

Рицари от свитата на Лир, офицери, пратеници, войници, придворни.

Място на действието: Британия.

Първо действие

Първа сцена

В двореца на крал Лир.

Влизат Кент2, Глостър3 и Едмънд.

КЕНТ

Мислех, че кралят обича повече Олбанския княз4, отколкото Корнуолеца5.

ГЛОСТЪР

Всички мислехме тъй. Но сега от това как е разделил кралството не личи кого от двамата цени повече — частите са така изравнени, че никой от тях не би предпочел дела на другия, ако внимателно претегли качествата им.

КЕНТ

Този млад човек е навярно ваш син, милорд?

ГЛОСТЪР

Малко съм отговорен за него. Толкоз пъти съм се червял от това, че вече челото ми е закалено.

КЕНТ

Не можах да ви схвана, сър.

ГЛОСТЪР

Затова пък майката на този приятел ме схвана, подхвана и наду корема тъй бързо, че се сдоби с хлапак за люлката, преди да се е сдобила със съпруг за леглото. Намирисва на грях, а?

КЕНТ

Не мога да осъдя един грях, който има такова добро последствие.

ГЛОСТЪР

Аз имам, сър, и законен син, около година по-голям, но той не е по-драг на сърцето ми. Наистина този разбойник се появи на света малко нахално, без никой да го е канил, но майка му си я биваше и правенето му беше приятно, тъй че сега трябва да го признавам, кучия му син! Едмънд, знаеш ли кой е този благородник?

ЕДМЪНД

Не, господарю.

1

Оригиналното название на трагедията е „The Tragedy of King Lear“ — „Трагедия за крал Лир“.

2

Кент — съкратено от граф Кентски; Кент е графство в Югоизточна Англия.

3

Глостър — съкратено от граф Глостърски; Глостършир е графство в Южна Англия; в пиесата глостърският граф е васал на Корнуолския княз.

4

„… Олбанския княз…“ — Олбани е било древното название на гористата Северна Шотландия, но по Шекспирово време така наричали цялата северна половина на Британския остров.

5

„… Корнуолеца…“ — става дума за Корнуолския княз; Корнуолската област била в далечното минало отделно княжество в Югозападна Англия.