ГЛОСТЪР
Това е граф Кент. Помни го като мой уважаван приятел.
ЕДМЪНД
Покорен ваш слуга, милорд!
КЕНТ
Харесвате ми. Ще гледам да ви опозная по-отблизо.
ЕДМЪНД
Ще се старая да заслужа честта, сър.
ГЛОСТЪР
Беше в чужбина девет години и скоро пак ще замине… Кралят иде!
Тръбен звук.
Влиза Лир, следван от Корнуолския княз, Олбанския княз, Гонерила, Регана, Корделия и Свита.
ЛИР
Ти, Глостър, посрещни кралете на
Бургундия6 и Франция!
ГЛОСТЪР
Отивам,
Ваше Величество!
Излиза.
ЛИР
Додето дойдат,
ний скритата си мисъл ще разбулим.
Подайте картата! И тъй, узнайте,
че ние разделихме свойто кралство
на три държави и сме взели твърдо
решение, от старите си плещи
деятелност и грижи да прехвърлим
върху по-млади, тъй че без товар
да се домъкнем до смъртта. Вам, княже
на Корнуол, и вам, Олбански княже,
любими мои зетьове, аз искам
да съобщя какво ще дам във зестра
на всяка дъщеря, за да избегнем
чрез днешна ясност утрешни раздори.
Бургундският и френският крале,
съперници за малката ми рожба,
отдавна чакат в двора ни и ние
сме длъжни отговор да им дадем.
Да чуем, мои дъщери — понеже
нам предстои да съблечем сега
от себе си богатство, кралска власт
и право над земи, — коя от вас
най-много ни обича, та да пръснем
там свойта щедрост, дето тя най-много
заслужена е! Гонерила моя,
ти, първа рожбо, първа говори!
ГОНЕРИЛА
Обичам ви аз, сър, над туй, което
със слово се изказва! Вий за мен сте
по-драг от свобода, светлик, простор,
по-скъп от всичко ценно или рядко,
по-мил от цял живот във Божа милост!
Дете не е облъхвало баща си
със обич като мойта и пред нея
речта е бедна, говорът — безсилен!
Така обичам ви и тези думи
все пак не казват колко ви обичам!
КОРДЕЛИЯ (настрани)
А ти, Корделия, какво ще кажеш?
Обичай и мълчи!
ЛИР
На всичко туй,
от тази тук черта, та чак до тази,
със сенчести гори, поля богати,
реки обилни, пасбища просторни,
те правим господарка! Нека бъде
на твойто с княза Олбани потомство
завинаги!… А второто ни чадо,
съпругата на Корнуол, Регана,
какво ще каже тя на своя татко?
РЕГАНА
От същия метал съм аз, от който
изляна е сестра ми, и ценя се
наравно с нея. Нейните слова
изказват същината и на мойта
любов към вас, пропускайки, че аз
противница съм, сър, на всички други
най-тънки радости на сетивата
и щастие единствено изпитвам
в това да ви обичам, ваша милост!
КОРДЕЛИЯ (настрани)
Корделия, как бедна си пред тях!…
Но не, не е така, щом обичта си
усещаш по-богата от езика!
ЛИР
На теб и на наследниците твои
от кралството си ние ще оставим
таз трета, по пространство, хубост, ценност
еднаква със оназ на Гонерила…
Сега да чуем тебе, наша радост,
последна по рождение, но не и
в сърцето бащино, зарад която
горещо спорят виното французко
и млякото бургундско! Ти какво
на татко си ще кажеш, за да вземеш
третина, по-разкошна от онези
на своите сестри? Кажи, да чуем!
Е?…
КОРДЕЛИЯ
Нищо, господарю.
ЛИР
Нищо?
КОРДЕЛИЯ
Нищо.
ЛИР
От нищо мъчно се добива нещо!
Отговори отново!
КОРДЕЛИЯ
Горката аз! Не мога да издигна
сърце до устни!… Господарю мой,
обичам ви, дългът ми както иска,
не повече и не по-малко.
ЛИР
Как?
Корделия, внимавай! Поправи се!
Със тези думи можеш да разбиеш
съдбата си!
КОРДЕЛИЯ
Добри ми господарю,
живот, храна и обич аз от вас
получих и за тях ви се отплащам
със послушание, любов и почит.
Защо сестрите ми са се венчали,
щом казват, че обичат само вас?
Ако ме вземе някой, той ще вземе
и част от мойте обич, грижа, дълг.
Не бих могла — подобно на тях двете —
да встъпя в брак, за да обичам само
родителя си!
ЛИР
Чувай, от сърце ли
го казваш туй?
КОРДЕЛИЯ
Да, благи господарю.
6