ЛИР
Да вярвам ли? Тъй млада и тъй хладна!
КОРДЕЛИЯ
Тъй млада и тъй пряма, господарю!
ЛИР
Добре тогава! Нека прямотата
ти бъде зестра! Чувай ме, кълна се
на слънцето в свещения светлик
във тайнствата нощни на Хеката7,
във звездните влияния, които
ни раждат и убиват: аз от тебе
оттеглям бащинство, роднинство, близост
и обявявам те за чужденка
в това сърце, дордето то е живо!
От днес нататък варваринът скит8
и оня, който своя глад засища
с плътта на рожбите си, ще ми бъдат
еднакво сродни, близки и любими
със тебе, моя някогашна дъще!
КЕНТ
Мой скъпи господарю…
ЛИР
Кент, мълчи!
Не се изпречквай сам пред яростта
на дракона! Любимка тя ми беше
и мислех своя отдих да закътам
във грижите й… Вън от моя поглед!
Във гроба си да не намеря мир,
ако сърце за нея не заключа!…
Повикайте французина!… Е? Чакам!…
Бургундецът, и той да дойде тук!
Вий, Олбани и Корнуол, разделете
и нейната третина помежду си,
а нея да я жени гордостта й,
която тя нарича откровеност!
Вас двамата обличаме от днеска
във своите могъщество и власт
със всичко придружаващо ги. Ние
у вас ще пребиваваме, поредно
гостувайки на всекиго по месец
със свита от сто рицари, чиято
издръжка ще е ваша; сан и титли
запазваме си, но от днес нататък
на вас, любими наши синове,
власт, доходи, върховно ръководство
принадлежат; във знак на всичко туй
короната ни вий си разделете
по равному!
КЕНТ
Велики, горди Лир,
когото винаги съм уважавал
като свой крал, като наставник следвал,
като баща обичал, споменавал
като закрилник в своите молитви!…
ЛИР
Лъкът е опнат — дръж се по-встрани!
КЕНТ
Не се боя! Стрелата му пусни
и нека жадният й връх се впие
в сърцето ми! Не, Кент ще бъде груб,
щом Лир е луд! Какво си мислиш, старче?
Че верността ще замълчи от страх,
когато вижда как мощта се стапя
пред хитрото ласкателство? Не, Лир,
служителят е длъжен да е дързък,
когато господарят му лудее!
Задръж властта си и със трезва мисъл
възпри чудовищната си припряност!
В живота си кълна се, че от трите
не малката най-малко те обича —
сърцата на онез, чиито думи
не могат да кънтят, не са най-празни!
ЛИР
Живота си залагаш, Кент! Мълчи!
КЕНТ
Живота си залагал съм нерядко
срещу вразите ти и днес готов съм
за теб да го загубя, господарю!
ЛИР
Пръждосвай се оттук!
КЕНТ
Кралю, внимавай!
Не ме губи от погледа си, Лир!
ЛИР
Кълна се в Аполона!9…
КЕНТ
В Аполона
и аз кълна се, че напразно ти
тревожиш боговете си!
ЛИР
Изменник!
Бунтуващ се васал!
Хваща се за меча.
ОЛБАНСКИЯТ и КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ
Кралю, недейте!
КЕНТ
Убий си лекаря и вместо нему
плати на свойта болест! Ако ти
решението си назад не дръпнеш,
дорде туй гърло има глас, ще викам:
„Лир, зле постъпваш!“
ЛИР
Слушай ме, крамолник!
Във името на клетвата си, слушай!
Задето искаше да ни накараш
да нарушим обета кралски — нещо,
което досега не е било —
и за това, че се изпречи дръзко
между присъдата ни и властта ни —
което в нас не могат изтърпя
ни сан, ни кръв — върховната ни власт
това ти определя за награда:
пет дни ти даваме да си приготвиш
закрила от житейските несгоди,
на шестия да си обърнал вече
омразния си гръб на нашто кралство,
защото от десетия нататък,
заварят ли те в него, ще си труп!
Пръждосвай се! И тази ми присъда
е неотменна, Зевс10 ми е свидетел!
КЕНТ
Прощавай, Лир! Под твойта воля луда
в чужбина дом е, у дома — прокуда!
Към Корделия.
Ти имаш честен ум и реч открита —
дано небето ти дари защита!
Към Регана и Гонерила.
На вас дано пък нищо не попречи
с дела да потвърдите пищни речи!…
Князе, прощавайте! Граф Кент ще знай
да следва своя път и в чужди край!
Излиза.
Тръбен звук. Влизат Глостър, след него Френският крал и Бургундският княз със своите Свити.
8
9
10