Выбрать главу

ГЛОСТЪР

Всевластни Лир, французкият владетел

и князът на Бургундия са тук!

ЛИР

Бургундски княже, който тъй достойно

се състезавате със този крал

за дъщеря ни, питаме ви пръв:

с каква най-малка зестра сте съгласен

да я приемете?

БУРГУНДСКИЯТ КНЯЗ

                Кралю достойни,

делът й бе определен от вас —

аз повече не искам, вий по-малко

не ще предложите!

ЛИР

                Бургундски княже,

тъй скъпа беше нейната прибавка,

когато тя самата бе ни скъпа,

ала сега й падна стойността.

Погледайте я! Ако нещо в тази

измамна стока ви харесва много

или изобщо тя, богата само

със нашата досада, ви се види

подхождаща жена за ваша милост,

честита да ви е!

БУРГУНДСКИЯТ КНЯЗ

                Какво да кажа?

ЛИР

Готов ли сте, тъй бедна откъм близки

и толкова заможна на недъзи,

дарена със проклятие за зестра

и със изгнание за благослов,

да я приемете?

БУРГУНДСКИЯТ КНЯЗ

                Кралю, простете,

при тез условия аз нямам избор.

ЛИР

Тогава откажете се, защото

заклевам се във силите върховни,

това са й богатствата!… А вас,

кралю на Франция, обичам много,

за да поискам да ви свържа с нещо,

което мразя. Моля, отправете

сърдечния си път към цел по-висша

от таз окаяница, пред която

природата се дръпва в страх, че трябва

да я признае своя!

ФРЕНСКИЯТ КРАЛ

                Твърде странно!

Как същата, която бе до днес

предмет на вашта гордост, мек балсам

за старостта ви, най-добра, най-мила,

от себе си внезапно е свалила

наметката на тъй богата обич!

Грехът й трябва да е бил ужасен

или похвалите ви преди туй

неоснователни, но да повярвам

в едното или в другото, могъл бих

единствено с намесата на чудо!

КОРДЕЛИЯ

Все пак аз моля кралската ви милост,

бидейки бедна в гладкото изкуство

едно да казвам, а да мисля друго…

защото аз каквото си го мисля

го правя, без да казвам… затова

аз моля ви да разясните тука,

че не порок, злодейство или низост,

позорен грях или безчестна крачка

са ме откъснали от любовта ви,

а туй, че нямам някои неща,

чиято бедност ме обогатява

като очи, които вечно просят,

или език, какъвто съм щастлива,

че липсва ми, макар че тази липса

направи ме нещастна!

ЛИР

                        По-добре

родена да не беше, щом не знаеш

баща си да зарадваш по-добре!

ФРЕНСКИЯТ КРАЛ

Нима е само туй? Природна свитост,

таяща в себе си онуй, което

се готви да направи?… Е, какво

ще кажете на дамата, мой драги

съпернико бургундски? Любовта

не е любов, щом смесена е с разни

съображения на нея чужди.

Желаете ли я? Самата тя

е цяло кралство!

БУРГУНДСКИЯТ КНЯЗ

                Царствени кралю,

дай туй, което сам преди предложи,

и твоята Корделия ще стане

княгиня на Бургундия!

ЛИР

                        Без нищо!

Аз дадох клетва!

БУРГУНДСКИЯТ КНЯЗ

                Много съжалявам

но вашият баща е тъй студен,

че и женихът се охлажда в мен.

КОРДЕЛИЯ

Да си върви по пътя към Бургундско

Щом цялата му обич е от сметки,

и аз не го желая!

ФРЕНСКИЯТ КРАЛ

Корделия прекрасна, по-богата

за мен си в нищетата, по-желана,

когато си изгнана, и по-мила,

изпаднала в немилост! Теб за твойте

безценни добродетели аз взимам!

Законно вдигам туй, което други

са хвърлили! Към тебе — странно нещо —

презрението с хладните си хали

по-жарка почит в мойта гръд разпали!

Кралю, ти хвърли своето имане,

на Франция кралица то ще стане!

Тя наша е, не могат ни я взе

Бургундия и нейните князе!

Корделия, прости се с господата,

макар да имат камък във сърцата!

За болката аз радост ще ти дам —

ти губиш тук, за да спечелиш там!

ЛИР

Харизвам ти я! Тя за нас умря!

Ний нямаме такава дъщеря!

Французино, където щеш води я,

презряна, бедна, без благословия!…

Ела, добри бургундецо!

Тръбен звук.

Лир, Бургундският княз, Корнуолският княз, Олбанският княз, Глостър и Свитите излизат.

ФРЕНСКИЯТ КРАЛ

Сбогувай се със своите сестри!