ШУТЪТ
И — тъй, тъй! — ще заспим утре по пладне!
Влиза Глостър.
ГЛОСТЪР
Приятелю, по-бързо! Де е кралят?
КЕНТ
Почива, сър. Недейте го събужда —
нещастният, умът му го напусна!
ГЛОСТЪР
Вземи го на ръце и тръгвай с него!
Дочух, че готвят се да го убият!
Приготвил съм носилка. Положи го
във нея бързо и върви към Довър,
където ще сте в пълна безопасност!
По-бързо, хайде! Ако се забавиш
със четвърт час, и той, и ти, и всички,
които му помагат, ще умрете!
По-бързо вдигай го! Наблизо тук
приготвил съм ви нужното за пътя!
КЕНТ
Измъчената му природа спи.
А този отдих би могъл да бъде
балсам за изтощените му чувства,
които, ако пътят го разбуди,
по-късно много трудно ще укрепнат.
Към Шута.
Ела насам да вдигнем господаря!
Не бива да оставаш!
ГЛОСТЪР
Бързо! Хайде!
Излизат всички освен Едгар.
ЕДГАР
Щом по-високи страдат редом с нас,
не мислим ний за своя дял тогаз.
Дваж по боли скръбта във нашта гръд,
когато другите се веселят,
и дваж по-лек е нашият товар,
щом имаме във мъката другар.
А ето на, почти под съща скръб
глава привеждам аз, а кралят — гръб!
Аз от баща, а той от дъщери.
Наравно сме. Том, крий се вдън гори,
за слуховете в двора бди оттам
и се разкрий пред хората едвам
когато, пръснал всички клевети
със доказателства, успееш ти
да върнеш на невинния правата
и помириш добрия син с бащата!…
Каквото ще да става, само кралят
дано да се спаси! Том, крий се, крий се!
Излиза.
Седма сцена
В замъка на Глостър.
Влизат Корнуолският княз, Регана, Гонерила, Едмънд и Слуги.
КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ
Бързайте към уважаемия си съпруг и му покажете това писмо! Войската на френския крал е слязла на нашия бряг… А вие открийте и ми доведете тук предателя Глостър!
Излизат неколцина Слуги.
РЕГАНА
Обесете го веднага!
ГОНЕРИЛА
Извадете му очите!
КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ
Предоставете го на моя гняв! Едмънд, придружи сестра ни! Наказанието, което е заслужил твоят вероломен баща, не е за очите ти. Кажи на княза да се готви за незабавна война. И ние ще трябва да сторим същото. И да поддържаме честа и постоянна връзка. Сбогом, скъпа сестро! Сбогом, графе Глостър!
Влиза Освалд.
Е, казвай! Де е кралят?
ОСВАЛД
Граф Глостър е успял да го отпрати.
Пред замъка ги срещнали към трийсет
от неговите рицари, които
го дирели в околността. Със него
и неколцина служещи при графа
те бързо се отправили към Довър,
където, хвалели се, че ги чака
приятелска войска.
КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ
Стегни конете
за господарката си!
ГОНЕРИЛА
Сбогом, княже!
Прощавай, сестро!
КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ
Едмънд, добър път!
Гонерила, Едмънд и Освалд излизат.
Изменника открийте и завързан
като крадец, докарайте го тук!
Излизат други Слуги.
Живота му не можем да отнемем
без форма на законност, но властта ни
отстъпка ще направи на гнева,
пред който всички хора са безсилни,
макар да го корят.
Влиза Глостър, воден от Слуги.
Ха, ей го тук!
Предател подъл!
РЕГАНА
Ах, лисицо стара!
КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ
Вържете му повехналите китки!
ГЛОСТЪР
Недейте, княже! Вие сте ми гости!
Приятели, не ми правете зло!
КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ
Да се завърже!
Глостър бива завързан.
РЕГАНА
Стягайте! Изменник!
ГЛОСТЪР
Не съм такъв, жестока господарко!
КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ
За стола! Тъй! Сега ще видиш ти!…
Регана скубе брадата му.
ГЛОСТЪР
Брадата ми! Кълна се в боговете,
това е недостойно!
РЕГАНА
Толкоз бяла,
а на предател!
ГЛОСТЪР
О, порочна жено,
тез косми, дето скубеш ги без жалост,
ще оживеят и ще обвинят
оназ, която със крадливи пръсти