ШУТЪТ
Ама чуден род сте ти и дъщерите ти! Те искат да ме бият, защото говоря истината; ти се готвиш да ме биеш, ако лъжа; а и ти, и те ме биете, когато мълча. Бих искал да съм всичко друго, само не шут! И все пак не ми се ще да съм на твоето място, чиченце. Ти си си остъргал пипето откъм двата края, така че нищо не ти е останало в средата. Ето една от стружките.
Влиза Гонерила.
ЛИР
Отново в бръчки? Струва ми се, дъще, че често напоследък сте сърдита!
ШУТЪТ
Ти беше мъж на място, когато нямаше нужда да се грижиш дали е сърдита, или не. А сега си една нула отзад без цифра отпред. Аз съм повече от теб сега. Аз съм поне шут, а ти си нищо!
(Към Гонерила.)
Добре, ще си държа езика. Нищо не казвате, но много се чете по лицето ви.
Мъм, мъм, мъм!
Дайте, гладен съм!
Сит, не знаех да събирам,
за трошица днес умирам!
Сочи Лир.
Ето една ошмулена шушулка!
ГОНЕРИЛА
Не само този шут, комуто всичко
сте позволили, сър, но и мнозина
от наглата ви свита постоянно
придирват, крамолят и предизвикват
непоносими разпри. Вярвах, сър,
че известен веднаж за тези буйства,
ще им поставите юзда навреме,
ала което досега видях
и чух от вас, ме кара да си мисля,
че вий закриляте това държане
и даже го подбуждате, а туй,
ако е истина, ще е достойно
за порицание и ще извика
противомерки, може би обидни
за ваша милост, а за мене срамни
във други случаи, но не и в този,
при който интересът на страната,
не се съмнявам, ще ги одобри.
ШУТЪТ
Защото, нали знаеш, чиченце:
„Изхрани свойто птиче
врабецът от гората.
Излезе кукувиче
и скъса му главата!“
Тъй свещта ни угасна и останахме в мрак.
ЛИР
Вий наша дъщеря ли сте?
ГОНЕРИЛА
Недейте, сър! Употребете, моля,
ума, със който знаем ви богат,
и прекратете смешното държане,
което напоследък ви направи
почти неузнаваем!
ШУТЪТ
И магарето вижда, когато колата тегли коня! Дий, Дорчо, напъни се!
ЛИР
Да ме познава някой! Кой съм аз?
Лир? Не, не вярвам! Тъй ли стъпва Лир?
Така ли разтоваря? Този поглед
на Лир ли е? Или умът му вече
отслабнал е и всичките му сили
са във летаргия? Дали не спя?
Кой може да ми каже кой съм аз?
ШУТЪТ
Сянката на Лир!
ЛИР
Бих искал да го знам, защото, мамен
от тези кралски дрехи, от ума си
и паметта, могъл бих да повярвам,
че някога съм имал дъщери!
ШУТЪТ
Които ще те направят послушен татко.
ЛИР
Коя сте, уважаема госпожо?
ГОНЕРИЛА
Недоумяването ви е в стил
с цял ред шеги, които напоследък
дължим ви. Разберете ме добре!
Вий, сър, сте вече стар и вам приляга
да бъдете по-мъдър. Вий държите
сто рицари с коняри и слуги,
така порочни, дръзки, разюздани,
че дворът ни, наместо да сияе
във благочестие, разтлян от тази
епикурейска13 ваша свита, вече
е заприличал на крайпътна кръчма,
странноприемница и блуден дом,
потънал в сласт и вино! Този срам
не може повече да се търпи
и аз ви моля — като ви припомням,
че мога да го имам без молба —
да съкратите малко свойта свита,
запазвайки си хора, подходящи
за възрастта ви и които знаят
и себе си, и вас.
ЛИР
О, ад и пъкъл!
Седлай конете! Свитата на крак!
Чудовище, аз няма да ти преча!
Бог дал ми е и друга дъщеря!
ГОНЕРИЛА
Вий биете придворните ми хора,
а пък сганта ви се държи със тях
като с прислужници!
Влиза Олбанският княз.
ЛИР
Горко на който късно се разкайва!…
А ето ви и вас! Кажете, княже,
от вас ли иде всичко туй?… Конете!
Неблагодарност, демон със сърце
от хладен мрамор, щом се вмъкнеш ти
във родно чедо, става то по-страшно
от морски змей!
ОЛБАНСКИЯТ КНЯЗ
Изслушайте ме, сър!
ЛИР
Ти лъжеш, лешоядко! Мойта свита
се състои от рицари избрани,
които следват строго своя дълг
и свято пазят честното си име!…
Корделия, как твойта дребна грешка
видя ми се тъй грозна, че подобно
на колело за мъки ми изкълчи
душата из основи и изсмука
до капка обичта ми, за да влее
на нейно място жлъч! О, Лир! Лир! Лир!
Разбий я таз врата, която пусна
13