привидно да извадя меч! Ти също
измъквай своя, уж се отбраняваш!
Така! По-силно!… Стой и се предай!
Сега ще те закарам пред баща ни!
Хей! Факли!… Бягай!… Факли!… Сбогом, братко!
Едгар излиза.
Сега да пуснем мъничко кръвчица,
за да подсилим с нея своя подвиг!
Мушва се в ръката.
Пияници съм виждал да го правят
и по-дълбочко, само за облог…
На помощ! Стой! На помощ! Татко! Татко!
Влиза Глостър, придружен от Слуги с факли.
ГЛОСТЪР
Ха, Едмънд! Де избяга тоя урод?
ЕДМЪНД
Видях го как с изваден меч във мрака
ломотеше магии към луната
да го закриляла!…
ГЛОСТЪР
Но де отиде?
ЕДМЪНД
Сър, губя кръв!
ГЛОСТЪР
Къде избяга, питам!
ЕДМЪНД
Във таз посока, сър! Като разбра, че…
ГЛОСТЪР
Гонете го!… „Като разбра“ какво?
ЕДМЪНД
Че колкото и да се мъчи, няма
да ме склони да ви убия, сър!…
Аз казах му, че боговете горе
с най-грозната си мъст наказват тъкмо
отцеубийците, и му припомних
от колко здрави и различни връзки
изплетен е синовният ни дълг;
и той, като разбра накрай, че срещам
престъпния му замисъл с погнуса,
към мен — преди да съм изтеглил меч —
нахвърли се и ме рани ей тука;
но може би почувствал, че духът ми,
окрилян от доброто, взима връх,
или уплашил се от моя вик,
съвсем внезапно ми обърна гръб
и хукна.
ГЛОСТЪР
Нека бяга надалеч —
във таз страна не ще се крие дълго,
а хванат ли го — край! Таз вечер тук
пристига благородният ни княз,
мой първи господар и покровител.
Със тежестта на неговото име
ще разглася навред, че ще получи
награда този, който залови го,
а този, който го укрива — смърт!
ЕДМЪНД
Когато, убедил се, че е твърд
във своя замисъл, направих опит
да го заплаша, че ще го издам,
той каза ми през смях: „Нима си мислиш,
безправни извънбрачен изтърсако,
че колкото и да те знаят честен,
на думите ти някой ще повярва,
когато аз изляза срещу теб?
Което отрека — а ти да знаеш,
че всичко упорито ще отричам,
дори и да използваш моя почерк! —
ще го припиша аз на теб и твойте
попълзновения и низки козни,
а ти недей мисли, че всички тук
са тъй глупци, та да не се досетят,
че ползата, която би извлякъл
от мойта смърт, за тебе би била
добра причина да ме искаш мъртъв!“
ГЛОСТЪР
Закоравял мерзавец! Ще отрича
писмото си? Не аз съм го зачевал!
Тръбен звук.
Това е князът ни! Защо ли иде?
Ще го помоля да затвори всички
пристанища за подлия беглец
и ще разпратя неговия образ
навсякъде из кралството, така че,
където иде, да го разпознаят!
А пък за тебе, предани мой синко,
ще сторя нужното, за да те видя
наследник на земите ми!
Влизат Корнуолският княз, Регана и Свита.
КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ
Привет, приятелю! Едва пристигнал,
и вече чувам странни новини!
РЕГАНА
Ако е вярно всичко, няма казън,
достойна за злодея! Как сте, графе?
ГЛОСТЪР
Разбито е сърцето ми, госпожо!
Сломи се мойто старческо сърце!
РЕГАНА
Смъртта ви да замисля син ви Едгар,
кръщелникът на нашия баща?
ГЛОСТЪР
Срамът ми иска да го скрие, лейди!
РЕГАНА
Доколкото си спомням, той бе близък
с разпуснатата свита на баща ни?
ГЛОСТЪР
Не знам, мадам! Това е толкоз грозно!
ЕДМЪНД
Да, лейди, той дружеше с тази паплач.
РЕГАНА
Тогава нищо чудно, че е имал
тъй подъл замисъл! Навярно те
са го подсторили да умъртви
нещастния старик, за да прахосат
имуществата му. Сега получих
известие от своята сестра,
в което тя така ми ги описва,
че ако те пристигнат у дома ни,
мен няма да ме има!
КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ
Мене също!…
Узнавам, Едмънд, че сте бил оказал
съдействие синовно на баща си.
ЕДМЪНД
Изпълних само своя дълг, милорд.
ГЛОСТЪР
Да, той разкри кроежа на злодея
и след това получи, вижте, рана
при своя опит да го залови!
КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ
Потеря пратихте ли?
ГЛОСТЪР
Да, милорд.
КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ