КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ
Защо избухна спорът ви, кажи!
ОСВАЛД
Тоз стар побойник, сър, когото аз
заради сивата брада пожалих…
КЕНТ
Ти ли бе, последна буква от азбуката, куча запетайко?… Милорд, ако ми разрешите, аз ще стрия на хоросан този непресят простак и ще измажа с него стените на първия нужник!… Ти ще ми жалиш сивата брада, стърчиопашко недна!
КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ
По-кротко ти, простако недодялан!
Не знаеш ли почтителност какво е?
КЕНТ
Простете, сър, но и гневът ни има
предимство някога!
КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ
Защо си гневен?
КЕНТ
Защото носи меч един мошеник,
неносещ във кръвта си капка чест!
Такива хилещи се хитреци
прегризват с мишите си зъбки даже
най-стегнатите ни роднински връзки;
поддаквайки на свойте господари,
във огъня им те наливат масло,
досипват сняг в душевния им хлад,
въртят се със промените в духа им
като онези чучела на чапли,
които, окачени по стрехите,
показват вятъра със своя клюн17!
Да те надупчи шарката дано
за таз усмивка на епилептик!
Не съм ти шут аз! А? На глас дори?
Гъсок с гъсок, ако ми паднеш нявга
на Саремската равнина, ще крякаш
до Камелот18!
КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ
Не си ли мръднал, старче?
ГЛОСТЪР
И как се сбихте? Разкажи за туй!
КЕНТ
Две крайности не са така противни
една на друга, както сме със този
подлец отсреща, сър!
КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ
Защо „подлец“?
С какво тъй тежко се е провинил?
КЕНТ
Лицето му не ми харесва, сър!
КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ
А може би не ти харесват също
и неговото, мойто, на жена ми?
КЕНТ
Сър, мойта служба е да бъда прям:
аз срещал съм в живота си лица
и по-добри от тез над рамената
на хората пред мен.
КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ
Знам този говор.
Похвалили са го веднаж за прямост
и цял живот сега ще бъде груб,
насилвайки природата си. Той ли?
Не, той не е способен да ласкае!
Човек с открита мисъл, той е длъжен
да казва истината! Ако бъде
приета — хубаво, ако ли не —
той казал е това, което мисли!
Знам тез двуличници: под свойта рязкост
те крият много повече лукавство
от двайсет очевидни подмазвачи,
които се разкъсват да угаждат!
КЕНТ
Милорд, кълна се в истинната правда,
пред вашето величие, което
досущ като венеца светозарен
връз челото на Феб…
КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ
А туй какво е?
КЕНТ
Опит да се откъсна от привичния си говор, който толкоз не ви харесва. Аз едно знам, сър, че не съм ласкател. Ако някой ви е измамил с проста реч, значи е бил просто измамник; а пък аз няма да стана такъв дори и ваша немилост да ме моли за това!
КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ
С какво си го обидил?
ОСВАЛД
С нищо, сър!
Наскоро кралят ни, разбрал превратно
един мой отговор, благоволи
да ме удари; и тогава този
прислужник негов, за да се хареса
на господаря си, ми сложи крак
и, подло повалил ме и надсмял се
над мойта себесдържаност, успя
да се представи за герой, с което
спечели толкова хвалби от краля,
че настървен от страшния си подвиг,
отново тука ме нападна с меч.
КЕНТ
Ако ги слушаш всички тез пъзливци,
Аякс19 е шут пред всекиго от тях!
КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ
Я дайте стегите! Като ти сложим
във тях краката, стари самохвалко,
ще те научим!
КЕНТ
Стар съм вече, сър,
тепърва да се уча. Този срам
не хвърляйте върху ми! Аз слуга съм
на краля ни и пратен съм от него.
Неуважение и неприязън
към неговите сан и личност бихте
показали на моя господар,
поставяйки посланика му в стеги!
КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ
Донесте ги! И дръжте го във тях
до утре по обяд!
РЕГАНА
Защо тъй малко?
До утре вечерта, до другиден!
КЕНТ
Да бях на вашия баща копой,
по-мека щяхте да сте с мен, госпожо!
РЕГАНА
Но тъй като си негов негодяй,
по-твърда ще съм с тебе, господине!
17
18