КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ
Да, той е от онези, за които
сестра ви пише… Стегите, повтарям!
Донасят дървени стеги.
ГЛОСТЪР
Почтително ви моля, ваша милост!
Вината на тогова е голяма
и кралят ни сурово ще го смъмри;
но наказание като това
прилага се към най-презрени люде,
които стражите са заловили
за кражба на пазара или други
най-долни нарушения, и кралят
ще се почувства оскърбен в лицето
на своя пратеник, ако узнае,
че бил е в стеги!
КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ
Аз ще отговарям!
РЕГАНА
Сестра ми повече ще се обиди
от туй, че неин благородник бил е
нападнат и руган пред всички нас
при изпълнение на своя дълг.
Стегнете го!
Краката на Кент биват хванати в дървените стеги.
Елате с мен, съпруже!
Излизат всички освен Глостър и Кент.
ГЛОСТЪР
Съчувствам ти, приятелю, но князът
поиска го, а неговата воля
не се престъпва, туй го знаят всички.
След час и друг ще го помоля пак.
КЕНТ
Недейте, сър! Аз капнал съм от пътя
и част от времето ще мине в сън,
а през останалите ще си свиркам.
Съдбата честните не често глези
и мойте глезени ще потърпят.
Довиждане!
ГЛОСТЪР
Не, князът зле постъпи
и таз му стъпка ще се срещне зле!
Излиза.
КЕНТ
Добри кралю, обречен да изпробваш
пословицата, тежко ще ти бъде
„от мека сянка, та на жарък припек“!
Маяк небесен,20 освети по-бързо
кълбото ни, та в твоя мил светлик
да зърна туй писмо! Изглежда само
в нещастието стават чудеса.
Това е от Корделия, която,
узнала как и где съм се укрил,
ми пише, че далеч от тази наша
объркана държава, прави всичко
за болките ни да намери цяр.
Очи, възползвайте се от това,
че дълъг път и мъки ви притварят,
за да не гледате срама, до който
е стигнал господарят ви! Фортуно,21
над бедстващите усмихни се ти
и своя кръг отново завърти!
Заспива.
Трета сцена
Сред гора.
Влиза Едгар.
ЕДГАР
Когато чух, че съм извън закона,
аз скрих се във хралупа и убягнах
от хайката, изпратена по мен,
но всеки път навън и всеки пристан
е под надзор. Единственият начин
да се спася е в туй да се укрия
и затова намислил съм да взема
вида на тези най-злочести люде,
които нищетата е успяла,
убивайки човешкото у тях,
да принизи до животински образ:
със кален лик и сплъчкани коси,
укрил си срамотите с мръсна дрипа,
в нарочна голота ще срещна всички
небесни дъждове и ветрове.
В страната дава ми плачевен пример
безброят лъжепитомци от Бедлам,
които впиват гвоздеи и клечки
от розмарин във вкочанени мишци
и тъй — ту с грозни клетви, ту с молитви —
си просят хляба по селца във нужда,
самотни воденици и кошари,
печални хижи. Като „Том без дом“
все пак си нещо; като Едгар — нищо!
Излиза.
Четвърта сцена
Пред замъка на Глостър.
Кент седи в стеги. Влизат Лир, Шутът и Рицар.
ЛИР
Но как заминали са, без да върнат
обратно моя пратеник?
РИЦАРЯТ
Научих,
че в навечерието те изобщо
не са и мислили да заминават.
КЕНТ
Здравейте, благородни господарю!
ЛИР
Ха! Ти какво? Забава ли си правиш
със този срам?
КЕНТ
Не, господарю мой.
ШУТЪТ
Ха-ха! Малко груби жартиери си е надянал! Конят се връзва за устата, кучето и мечката — за врата, маймуната — за кръста, а човекът — за краката. Щом много риташ, нахлузват ти дървени чорапки!
ЛИР
Кой толкоз не зачита твойта служба;
та е посмял да те накаже тъй?
КЕНТ
„Кои.“ Те бяха двама — дъщеря ви
и нейният съпруг.
ЛИР
Не!
КЕНТ
Да!
ЛИР
Не, казвам ти!
КЕНТ
Да, казвам ви!
ЛИР
Не биха го направили!
КЕНТ
Направиха го все таки!
ЛИР
Заклевам се във Зевса — не!
КЕНТ
21