Заклевам се във Хера22 — да!
ЛИР
Не могат
да дръзнат, да помислят, да извършат
такова оскърбление към мен!
Това е по-ужасно от убийство!
Кажи с какво заслужи или те
в какво са прекалили, та да бъде
така наказан кралският посланик?
КЕНТ
Тъй стана, господарю, че когато
пристигнах във двореца и им връчих
писмата ви, преди да се надигна
от мястото, където в знак на почит
бях коленичил, в залата, задъхан,
вонящ от пот, довтаса друг вестител
и с труд изпъшкал няколко привета
от господарката си Гонерила,
не гледайки дали прекъсва други,
предаде своето писмо, което
накара дъщеря ви и мъжа й
да свикат свойта свита и да яхнат
без бавене конете си. На мене
бе хладно казано да ги последвам
за отговора. Тука срещнах оня,
чиято вест тъй лошо бе постлала
на моята, и който неотдавна
се бе държал нахално с ваша милост.
По-войнствен, отколкото разумен,
извадих меч. Той сбра със крясък всичко
и зет ви с дъщеря ви повелиха
да бъда стегнат във позора, който
сам виждате, кралю!
ШУТЪТ
Не е минала още зимата, щом дивите гъски хвърчат нататък.
Бащата е в парцали —
децата са гневливи;
бащата е с чували —
децата са грижливи.
А Фортуна, курва дърта,
пред бедняка ключ превърта!
Но въпреки това на теб дъщерите ще ти платят така щедро — на дребно и едро, — че няма да ти стигне година да го претеглиш!
ЛИР
О, бесен пристъп! Ярост хистерична,
не се надигай! Стой си долу там!
Къде е тази моя дъщеря!
КЕНТ
Със графа в замъка му, господарю.
ЛИР
Вий стойте тука! Ще отида сам.
Излиза.
РИЦАРЯТ
А друга пакост да не си извършил?
КЕНТ
Не, никаква! Кажете ми, защо е
така оскъдна свитата на краля?
ШУТЪТ
Ако си в стегите за такъв въпрос, заслужил си ги.
КЕНТ
Защо, глупако?
ШУТЪТ
Ще те пратим на училище при баба мравка, да те научи, че щом падне сняг, вече няма работа. Всички, които вървят подир носа си, се водят от очите си — освен слепците, — а и няма нос да не може да подуши кога някой е почнал да смърди. Щом голямото колело се търкаля надолу, пускай се навреме от него, че инак ще ти строши врата; а другото, дето се изкачва, дръж се за него здраво — то ще те извлече нагоре! Ако някой мъдрец ти даде по-добър съвет, дай си ми моя обратно! Нека само негодниците го следват, щом глупак го дава!
Тоз, който за пари е с теб,
умник е той голям
и вихър духне ли свиреп,
ще те остави сам.
А твоят шут и в сняг, и в студ
със теб ще е докрай,
защото е по длъжност луд
и подлости не знай!
КЕНТ
Къде го научи туй, глупчо?
ШУТЪТ
Не във стеги, гламчо!
Влизат Лир и Глостър.
ЛИР
Отказват да говорят с мене? Болни?
Съсипани от път? Лъжи! Предлози!
Това е непокорство! Бунт! Донес ми
друг отговор!
ГЛОСТЪР
Мой скъпи господарю,
вий знаете самичък колко сприхав
е князът ни и колко непреклонен,
реши ли нещо!…
ЛИР
Мор и чума! Смърт!
Проклятие! Какъв бил? Сприхав? Той?
Ей, Глостър! Глостър! Искам да говоря
със Корнуолския княз и със жена му!
ГЛОСТЪР
Аз вече известих ги за това.
ЛИР
Той бил ги известил! Човече, ти
разбра ли ме какво ти казвам?
ГЛОСТЪР
Да, сър.
ЛИР
Аз, кралят, искам да говоря с княза!
Родителят желае да говори
със дъщеря си! „Извести“ ли ти
двамината за висшата ми воля?…
Тя, мойта плът и кръв?… А той бил сприхав!…
Кажи на своя сприхав княз… Не, не!
Той може би наистина е болен,
а болестта със право пренебрегва
онуй, което здравето е длъжно
да изпълнява. Хората са други,
природата когато заповядва
на разума да страда със плътта.
Ще потърпя. Осъждам се, че взех
за здрав болника… Смърт и ад! Защо
е в стеги моят пратеник? Това е
безспорен знак, че тяхното странене
е хитрина!… Пуснете ми слугата!…
Върви, кажи на княза и жена му,
че кралят иска да говори с тях!
Сега! Тозчас! Кажи им да излязат,
че иначе по тяхната врата
ще блъскам и съня им ще преследвам,
додето го застигна и убия!
ГЛОСТЪР
о, колко бих желал да се сдобрите!
Излиза.
22