ЛИР
Тоз гневен пристъп пак! Сърце, кротувай!
Не се надигай!
ШУТЪТ
Викай му, чиченце, като оная кокона, дето замесила змиорчетата живи в млина! Те се гърчели, а тя ги биела с пръчка по главите и викала: „Кротувайте, мръсничета! Не се надигайте!“ А пък брат й беше оня, дето от голяма обич към коня си му мажел сеното с масло!
Влизат Корнуолският княз, Регана, Глостър и Слуги.
ЛИР
Привет на двама ви!
КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ
Привет и вам,
ваше величество!
Кент бива освободен от стегите.
РЕГАНА
Щастлива съм
отново да ви видя, ваша милост!
ЛИР
Не се съмнявам, че е тъй, Регана!
Ако не беше, аз се бих развел
от твоя майчин гроб, защото той
би крил прелюбодейка!… Ха, най-сетне
те пуснаха! Но друг път за това!…
Регана скъпа, твоята сестра
е грозен урод! О, Регана, тя
ми бръкна с клюн на лешояд… тук! Тук!
Сочи сърцето си.
Едва говоря!… Няма да повярваш
със колко извратена злост… Регана!
РЕГАНА
Не се вълнувайте тъй много, сър!
Аз мисля, че не толкоз тя дълга си
занемарява, колкото вий, сър,
сте подценили нейните заслуги.
ЛИР
Какво, какво?
РЕГАНА
Не вярвам, че сестра ми
способна е да пренебрегне свойте
обязаности, сър. Ако случайно
е малко попридърпала юздите
на свитата ви, аз не се съмнявам,
че имала е поводи и цели,
отхвърлящи от нея всеки упрек.
ЛИР
Проклета да е!
РЕГАНА
Вие, сър, сте стар.
Природата у вас е на ръба
на срока си и вие вече трябва
да се оставите да ви напътства
и води някой, който по-добре
от вас самия би могъл да казва
кое ви е от полза. Аз ви моля,
върнете се при моята сестра
и, оскърблението си оттеглил…
ЛИР
Да искам прошка? Представи си само
как туй ще ми приляга:
Коленичи.
„Скъпа дъще,
признавам се за стар и безполезен.
На колене те моля да ми даваш
храна, легло и дрехи!“
РЕГАНА
Престанете!
Шеги от този род не ви подхождат!
Върнете се, повтарям, при сестра ми!
ЛИР (вдига се)
Не, никога, Регана! Тя оряза
наполовина личната ми свита,
със зли очи ме стреляше, отрови
сърцето ми с език на пепелянка!
Възмездия, на склад във небесата,
над нея струпайте се всички вкупом!
Сразете я, заразни ветрове,
със цялостен паралич!
КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ
Срамно, сър!
ЛИР
Светкавици, със копия слепещи
простреляйте надменния й поглед!
Мъгли, които слънцето изсмуква
от смрадните мочурища, покрийте
със гнойни пришки гордата й хубост!
РЕГАНА
О, аз горката! Същото на мен
в гнева си, току-виж, сте пожелали!
ЛИР
На тебе? Никога, Регана моя!
Защото твоят нрав — и благ, и ласкав —
не ще ти позволи да бъдеш груба!
Очите на сестра ти са бодливи,
а твойте — меки. Ти не би могла
да ми орязваш свитата, да гледаш
накриво мойте старчески забави,
да ме замеряш със припрени думи,
да ми стесняваш харча и накрая
пред мене да залостиш своя дом!
Ти знаеш по-добре какво е туй
природен зов, признателност на чедо,
добри обноски, почит към родител!
Ти помниш кой ти даде половина
от кралството си!
РЕГАНА
На въпроса, сър!
ЛИР
Кой сложи моя пратеник във стеги?
Тръбен звук.
КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ
Какво е туй?
РЕГАНА
Сигналът на сестра ми.
Тя беше писала, че не след много
ще бъде тук, и ето я!
Влиза Освалд.
Здравейте!
Пристигна ли сестра ми?
ЛИР
Тази плюнка
се перчи леко с чуждо големство,
но господарката му е нетрайна
във милостта си!… Махай се оттук,
лакей презрян!
КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ
Какво ви става, сър?
Влиза Гонерила.
Кой окова слугата ми? Регана,
надявам се, че станало е туй
без твое знание!… Това какво е?
О, небеса, ако сме мили вам
ний, старците, ако властта ви мека
изисква послушание, ако
самите вие, небеса, сте стари,