вземете моята страна, пратете
да ми помогне някой!… И не се
срамуваш от брадата ми?… Регана,
нима ще я поемеш за ръка?
ГОНЕРИЛА
Защо пък не? С какво съм прегрешила?
Невинаги е грях онуй, което
отслабнал разум и повторно детство
осъждат като грешно!
ЛИР
О, сърце,
в теб още има сили, щом издържаш!
Кой окова слугата ми?
КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ
Аз, сър,
макар че с буйствата си бе заслужил
по-висша чест!
ЛИР
Вий? Вий сте го направил?
РЕГАНА
О, татко, вий сте немощен и следва
като такъв да се държите вече!
Ако завърнете се при сестра ми
и свел до половина свойта свита,
изкарате си месеца при нея,
ще ви приема с радост; но сега
съм вън от къщи си и нямам средства
да ви посрещна, както бих желала.
При нея да се върна? Да разпусна
наполовина свитата си? Не!
По-скоро съм готов да се откажа
от всички покриви на този свят,
да срещам всички хали на небето,
с вълка и бухала да другарувам,
изхапан от безжалостните зъби
на нуждата! При нея да се върна?
По-хубаво да се простра пред трона
на буйния французин, който взе
без зестра малката ми дъщеря —
и мен да вземе на конярска плата
за къшей хляб! При нея да се върна?
По-скоро кранта станал бих на тази
лакейска измет!
Сочи Освалд.
ГОНЕРИЛА
Ваша воля, сър!
ЛИР
Сърдечно ти се моля, дъще моя,
недей ме подлудява! Няма вече
да ти досаждам с нищо. Сбогом, чедо!
Ний няма вече да се видим с тебе…
Но ти все пак си моя плът и кръв;
или по-точно болест на плътта ми,
която трябва да наричам своя;
по-скоро язва, цирей, гнойник, цъфнал
от болната ми кръв!… Но не, аз няма
да те коря, не, нека твоят срам
те навести, когато иска сам!
Аз няма да го викам! Аз не хленча
пред Гръмовержеца да те погуби,
на Зевсовия съд не те обаждам!
Поправяй се, когато имаш време!
Без бързане! Аз мога да почакам!
Аз ще остана при Регана с мойте
сто рицари…
РЕГАНА
Не ме разбрахте, сър.
Аз, неподготвена, не бих могла
да ви окажа подобаващ прием.
Послушайте сестра ми! Който трезво
погледне на гнева ви, ще си каже,
че вий сте стар… Тя знае какво прави.
ЛИР
Сериозно ли говориш?
РЕГАНА
Най-сериозно.
Не ви ли стигат петдесет бойци?
И те са даже много, щом помислим,
че редом със разходите и друго
по-важно обстоятелство говори
срещу такава свита: как ще могат
задружно да живеят толкоз хора
в един и същи дом под две началства?
Това е трудно — не, а невъзможно!
ГОНЕРИЛА
Защо пък да не бъдете обслужван
от нейните слуги или от мойте?
РЕГАНА
Наистина! Тогаз, ако са мудни,
ний двете ще ги стягаме навреме.
Когато ще гостувате при мен —
защото ежбите сега ме плашат, —
явете се със двадесет и пет
от рицарите си! Над туй число
аз няма да приема в своя дом.
ЛИР
Но аз ви дадох всичко!…
РЕГАНА
И навреме.
ЛИР
… Направих ви доверенички свои
и пълномощнички, но си запазих
туй право на сто рицари. Нима
у теб ще мога да отсядам само
със четвъртината от този брой?
Дали добре съм те разбрал, Регана?
РЕГАНА
Напълно, сър. Със двадесет и пет.
ЛИР
Най-злата твар изглежда ни добра,
поставена до твар, по-зла от нея!
Към Гонерила.
Да бъдеш не най-злата, е похвала.
Ще дойда с тебе! Петдесет е двойно
на двадесет и пет, нали, и значи
ти два пъти по-силно ме обичаш
от нейна милост!
ГОНЕРИЛА
Слушайте ме, сър,
защо ви трябват двадесет и пет,
петнайсет, десет души, щом на всички
прислужници в дома, където сте,
ще бъде наредено да ви служат?
РЕГАНА
Един слуга — и той не ви е нужен?
ЛИР
Недей да търсиш нуждата, Регана!
И най-нещастният бедняк си има
парцалче, без което би могъл.
Не давай на човека нищо друго
освен необходимото в живота
и той ще заживее като скота!
На, ти си лейди. Ако бе разкошът
на дрехите в туй само че ни топлят,
ти би могла да минеш и без този
нетоплещ свой разкош. Кое е нужно?…
О, небеса, търпение ми дайте!