То само ми е нужно! Ей ме тука:
един нещастен старец, натоварен
със толкоз мъки, с колкото години;
прегърбен и под двете! Ако вие
насъскали сте тези дъщери
срещу баща им, то поне на него
срама спестете кротко да ги слуша,
възпламенете го със мъжки гняв,
не давайте оръжието женско
да оскверни старешките му бузи
с позорни капки!… Вещици проклети!
Аз тъй ще ви платя, че този свят!…
Аз ще направя чудеса такива!…
Какви, не знам, но знам, че ще раздрусат
Вселената!… Вий мислите, че плача?
Шум на буря.
Не, няма да заплача! Имам много
причини за сълзи, ала преди
да ги пророня, туй сърце ще гръмне
на сто парчета!… Шуте, полудявам!
Излиза, следван от Глостър, Кент и Шута.
КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ
Да влезем на закрито! Иде буря.
РЕГАНА
Да, в този тесен дом не можем смести
старика със голямата му свита.
ГОНЕРИЛА
Той сам си е виновен. Нека пати
за своето старешко безразсъдство!
РЕГАНА
Самия него бих приела с радост,
ала от свитата му — ни един!
ГОНЕРИЛА
Аз също. Но къде отиде Глостър?
КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ
Последва стареца. Ха, ей го!
Влиза отново Глостър.
ГЛОСТЪР
Кралят
е страшно разгневен!
КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ
За где се стяга?
ГЛОСТЪР
„На кон!“ — извика им, но не разбрах
коя посока смята да поеме.
КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ
Добър му път! Да се оправя сам!
ГОНЕРИЛА
Не го разубеждавайте, милорд!
ГЛОСТЪР
Но вече се смрачава. Грозни вихри
бесуват, чуйте! А на много мили
наоколо е само гола пустош!
РЕГАНА
Бедите, сър, които си навличат
върху главите опаките хора,
са най-добри учители за тях.
Вратите затворете! Тази шайка,
която е със него, би могла —
какъвто изкуфял е — много лесно
да го подстори към какво ли не!
КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ
Да, графе, залостете всички порти!
Да влизаме! Ще бъде страшна нощ!
Излизат.
Трето действие
Първа сцена
Пустош. Нестихваща буря.
Влизат — от различни страни — Кент и Благородник.
КЕНТ
Хей, кой е освен бурята?
БЛАГОРОДНИКЪТ
Един,
във чийто дух е не по-малка буря!
КЕНТ
Познавам ви. Къде отиде кралят?
БЛАГОРОДНИКЪТ
Излезе срещу бесните стихии.
Заклина вихрите да пометат
брега в морето или да издуят
над сушата водите, та светът
да стане друг или да свърши всичко;
крещи и скубе белите си власи —
които въздухът, незнаещ почит,
със присмех дърпа в слепия си бяс —
и своя мъничък човешки свят
опълчва срещу хаоса огромен
от дъжд и вятър! В тази грозна нощ,
в която мечката със бозки празни
вълкът постал и гладната лъвица
си пазят суха козината, той
се носи гологлав по равнината,
заложил сякаш всичко!
КЕНТ
Кой е с него?
БЛАГОРОДНИКЪТ
Единствен шутът, който се старае
със своите шеги да облекчи
сърцето му, разкъсвано от мъка.
КЕНТ
Аз, сър, познавам ви и ще ви кажа
една голяма тайна: между Корнуол
и Олбани (макар до този миг
и двамата изкусно да го крият)
се мъти разпра. А край тях сноват
(във кой ли коронован двор ги няма!),
под образ на служители шпиони
на френския владетел, от които
узнал е той за спора на князете,
за туй как твърдо двамата държат се
със стария ни крал и може би
за нещо по-дълбоко, на което
това са само признаци… И тъй
основното е: Франция прехвърля
войска във раздробеното ни кралство,
която вече е успяла тайно
да стъпи в някои по-важни наши
пристанища и чака само знак
да вдигне знамена. Сега за вас:
ако успея да ви убедя
да свържете съдбата си със мойта
и тръгнете без бавене към Довър23,
във този град ще се намерят хора,
които ще са много благодарни
да чуят разказа ви за онези
влудяващи мъчения, които
изпитва кралят. Аз съм благородник
по кръв и възпитание и знам
защо се доверявам точно вам.
БЛАГОРОДНИКЪТ
Ще поговорим пак.
23