кръчмарят — грешно да не смята,
да съди право съдията,
крадецът сборища да мрази,
от грях лъжецът да се пази,
женкарят в огъня да вика,
на мястото на еретика,
да кара рицарят без заем,
клеветник що е да не знаем,
лихварят лихва да зачерква
и курвата да зида черква,
тогаз във таз държава наша
такава ще настъпи каша,
че ходенето по земята
ще се извършва със краката!
Но това пророчество ще го каже магьосникът Мерлин25, защото ние с тебе, чиченце, живеем много преди неговото време!
Излиза.
Трета сцена
В замъка на Глостър.
Влизат Глостър и Едмънд.
ГЛОСТЪР
Ах, Едмънд, Едмънд, не ми харесва това безчовечно отношение! Когато поисках да му окажа милост, те ми отнеха правото да се разполагам в собствения си дом и ми забраниха под страх от доживотна немилост да говоря с краля и изобщо да се грижа за него.
ЕДМЪНД
Каква жестокост и без човечност!
ГЛОСТЪР
Така е, но да оставим това!… Слушай: между двамата князе се е появила пукнатина и дори нещо повече. Тази нощ получих писмо. — Но помни, това е страшна тайна; държа го заключено в кабинета си! — За оскърбленията, на които кралят е подложен сега, ще дойде сурово възмездие. Част от силна войска е вече прехвърлена на нашия бряг. Трябва да вземем страната на краля. Ще го намеря и тайно ще му помогна. Ти върви и отвлечи с разговор вниманието на княза, та да не забележи отсъствието ми! Ако пък запита за мене, аз съм болен и на легло. Може би ще загина — защото и със смърт бях заплашен, — но трябва да помогна на стария си господар, краля! Невероятни неща се готвят, Едмънд, моля те, бъди предпазлив!
Излиза.
ЕДМЪНД
За тази запретена милост князът
веднага ще узнае; а тъй също
и за писмото. Туй ще ми спечели
което той загуби, тоест всичко.
Синът се качва — спускай се, бащичко!
Излиза.
Четвърта сцена
Сред пустошта.
Влизат Лир, Кент и Шутът.
КЕНТ
Пристигнахме. Да влезем, господарю!
Такава буря никой на открито
не може да изтрае!
ЛИР
Остави ме!
КЕНТ
Не, влезте, моля ви!
ЛИР
Не ми разкъсвай
сърцето, казвам ти!
КЕНТ
По-скоро свойто
разкъсал бих! Да влезем, господарю!
ЛИР
Разбирам, струва ти се много страшен
тоз остър вихър, който ни пронизва
през дрехите. И той за теб такъв е.
Но щом ни порази по-тежка болест,
по-лекият недъг едва се чувства.
Ний бягаме от мечката стръвница,
но, стигнали до бурното море,
обръщаме се към пастта на звяра.
Снагата страда при спокоен ум,
но бурята във таз глава не дава
на сетивата ми да чувстват друго
освен онуй, което блъска тук!
О, непризнателност! Неблагодарност
на родно чедо! Ти храна му даваш,
а то ти хапе пръстите! Но аз
ще им платя! Спри, плач! Да ме изгонят
в такава нощ!… Дъжд, лей се — ще изтрая!…
О, Гонерила! О, Регана! Боже!…
Баща си, който тъй великодушно
раздаде ви… О, Господи, натам е
безумието! Трябва да се пазя!
Ни дума вече!
КЕНТ
Влезте, господарю!
ЛИР
Не, влизай сам! За себе си грижи се!
Таз буря ми помага да не мисля
за друго зло, по-яростно от нея!…
Или добре! Ще вляза!
Към Шута.
Първо ти,
момчето ми!… О, зла бездомна бедност!…
Не, влизай ти! Ще се помоля вънка,
преди да легна.
Шутът излиза.
О, бедни голи люде по света,
където и да сте, във тази буря,
нещастни, как с глави незащитени,
с тела, изнемощели от глада,
във дрипели на дупки и прозорци,
ще се опазите от нея? Да,
за вас преди съм мислил твърде малко!
Богатство, туй е цяр за теб: изпитай
това, което клетниците чувстват,
за да откъснеш след това за тях
излишъка си и с това направиш
небето недотам несправедливо!
ЕДГАР (отвън)
Дванайсет разтега дълбочина!
Дванайсет разтега! Горкият Том!
ШУТЪТ (отвън)
Не влизай, чиченце! Тук има един дух! На помощ! На помощ!
Влиза отново Шутът.
КЕНТ
Подай ръка! Какво видя, кажи!
ШУТЪТ
Зъл дух, зъл дух! Казва, че името му било „Том без дом“!
25