КЕНТ
Ти кой си, който в сламата ръмжиш?
Излизай!
Влиза Едгар, преоблечен като луд.
ЕДГАР
Пазете се, Нечистия ме гони! — „Във глога свири вихърът студен.“26 Дъ-дъ-дъ-дъ! Върви си в студеното легло, да се сгрееш!27
ЛИР
Дали имот на дъщери раздал си,
та си дошъл дотук?
ЕДГАР
Подайте нещо на бедния Том! Нечистия го гони насам-натам през огън и плам, през въртопи и бури, през блата и мочури! Слага му ками под възглавката, примки под седалката, мишеморка до паницата! Мами го да препуска подир сянката си по мостове, миля високи — педя широки! Да ти опази небето ума и разума! На Том му е студено! Дъ-дъ-дъ-дъ! Да те закриля от бури, зли звезди и лошо око! Подай милостиня на Том, дето е без дом и Нечистия го мъчи! Ей го, ако река, ще го хвана!… Ей го там!… И тук!… И тук!…
Бурята не престава.
ЛИР
Какво? Наистина ли си доведен
до туй от дъщерите си? Нима
не си остави нищо? Всичко даде?
ШУТЪТ
Не, запазил си е една дрипа, та да не ни е срам, като го гледаме.
ЛИР
Тогава всички болести, които
висят във въздуха над греховете,
да хлуйнат върху твойте дъщери!
КЕНТ
Той няма дъщери.
ЛИР
Умри, лъжецо!
Неблагодарни дъщери — туй само
могло е да го смъкне толкоз ниско.
Изглежда, вече модно е бащите
такава скъдна милост да дочакват
към старата си плът. Заслужен жребий!
Нали от нея са били родени
тез пеликански дъщери28, кълвящи
от бащината гръд!
ЕДГАР
Пиликок се дигнал — дири пиликочка! Пили-пили-пили — и се залепили!
ШУТЪТ
Тази студена нощ ще ни подлуди и пощури всички.
ЕДГАР
Пази се от Нечистия! Слушай родителите си! Дръж си на думата! Недей да сквернословиш! Не блудствай с чужда жена! Не ламти по разкош! На Том му е студено!
ЛИР
Какъв си бил ти?
ЕДГАР
Изтънчен кавалер. Горд и наперен! Къдрех си косите, носех си ръкавиците под панделката на шапката, обслужвах страстите на дамата си и вършех с нея онуй, дето обича тъмнината. Изричах колкото думи, толкоз клетви и до една ги престъпвах пред ясния лик на небето. Заспивах, кроейки блудства, и се будех, за да ги върша. Обичах силно виното и страстно зара, а по женската част надхаремвах и турския султан. Със сърце за лъжи, с ухо за сплетни, с ръка за злини; свиня по ленивост, лисица по хитрост, пес по ярост, лъв по хищност! Не давай на бедното си сърце да се мами по скърцане на пантофки и шушукане на коприни! Пази си крака от праг на бардак, ръката — от цепка на фуста, перото — от тефтер на лихвар, и тогаз не се бой от Нечистия! „Във глога ще свири вихърът студен.“ фю-фю-фю, три-ли-ли! Дъ-дъ-дъ! Дофине29, адски сине, пусни го — нека мине!
Бурята не стихва.
ЛИР
Ти би бил по-добре в гроба, отколкото да срещаш така с неприкрито тяло гнева на небесата! Нима човекът е това и нищо повече? Разгледайте го хубаво!… Ти не дължиш ни свила на червея, ни кожа на звяра, ни вълна на овцата, ни парфюм на мускусната котка. Ха! Ние тука и тримата сме подправени. А ти си своята същина. Човекът, очистен от всички прибавки, е само това, което си ти — едно нещастно, голо, чаталесто животно! Махайте ги, махайте ги тези заемки! Разкопчайте ме!
Къса дрехите си.
ШУТЪТ
Моля ти се, чиченце, успокой се! Хладничко е тази нощ — не е за къпане! Даже и огънят в тази дива пустош би бил като желание на развратен старец — една искрица в сърцето, а навсякъде по тялото — студ и лед. Ето, пристига едно блуждаещо огънче!
Влиза Глостър с факел.
ЕДГАР
Това е нечистият бяс Флибъртиджибет30! Той излиза след вечерня и броди до първи петли. Той е, дето носи на хората перде на окото, кривогледство и заешка устна, а на пшеницата — ръжда. И каквото види живо по земята — напада го!
Свети Витолд31 — небесна сила —
вървял сред нива вретенила.
Срещу му — чума на кобила.
Пръждома, бяс,
далеч от нас!
Махай се, вещице, махай се!
КЕНТ
Какво ви е, любезни господарю?
ЛИР
Какъв е този?
КЕНТ
Кой си? Какво дириш?
ГЛОСТЪР
А вие как се казвате? Кои сте?
27
28
29