ЕДГАР
Том без дом, дето яде жаби и тлъсти, и слаби, и без разлика всички попови лъжички, гущери, дъждовници и техните любовници; а като го сграбчи Нечистия, лапа крави фъшкии, дъвче спуздрени плъхове и кучешки мърши. И като свърши, лочи зелената мантия на блатата. С камшик го гонят от окръг в окръг, в затвор го тикат и в пранги слагат! Него, който е имал три костюма за гърба, шест ризи за смяна, кон за седлото и меч за бедрото, а пък сега
със мишки, плъхове, гадини
се храни Том от пет години!
Пазете се от този зад мен! Мирно, Смълкин32!
Кротувай, дяволе!
ГЛОСТЪР
Нима това е свитата ви, сър?
ЕДГАР
И князът на нощта е благородник.
Едни му викат Модо, други — Маху.
ГЛОСТЪР
Чедата ни така се изродиха,
ваше величество, че вече хапят
бащите си!
ЕДГАР
На Том му е студено!
ГЛОСТЪР
Елате с мене! Моят дълг не може
докрай да изпълнява злата воля
на безсърдечните ви дъщери.
Те искаха, вратите си залостил,
да ви оставя вън в таз грозна нощ,
но аз съм тук, за да ви отведа,
където чакат ви храна и огън.
ЛИР
Не, оставете ме да побеседвам
със този философ!… Кажи, какво
поражда гръмотевицата, а?
КЕНТ
Послушайте го, сър! Вървете с графа!
ЛИР
Две думи само с тоз мъдрец Тивански33!…
Какво постигна в своята наука?
ЕДГАР
Да гоня злия и да пукам въшки.
ЛИР
Ще те попитам нещо насаме.
КЕНТ
Настойчиво го подканете, графе!
Побърква се!
ГЛОСТЪР
А как ще бъде инак,
когато родните му дъщери
го искат мъртъв! О, добрият Кент!
Той го предсказа! Клетият изгнаник!
Побъркал се! Ще ти разкрия, друже,
че аз самият съм почти побъркан!
Аз имах син, но сам го обявих
извън закона. Искаше… Сега!…
да ме убие. А как скъп ми беше!
Не, друг баща не е обичал тъй!
И истина ти казвам, тази скръб
ме подлуди!… Каква страхотна нощ!…
Елате, господарю!
ЛИР
А! Простете!
Елате с нас, любезни философе!
ЕДГАР
На Том му е студено!
ГЛОСТЪР
Хайде, хайде,
върви в колибата да се постоплиш!
ЛИР
Тогава всичките да влезем в нея!
КЕНТ
Не, ваша милост, вий насам!
ЛИР
Не, с него!
Аз искам да съм с моя философ!
КЕНТ
Бъдете отстъпчив към него, графе!
Да вземем и тогова!
ГЛОСТЪР
Да, ще трябва!
КЕНТ
Върви със нас, приятелю!
ЛИР
Ела,
добри ми атинянино!
ГЛОСТЪР
По-тихо!
Без разговори! Ш-ш-шт!
ЕДГАР
„Княз Роланд пристигна под мрачната кула,
затворена с тежък катанец“…
„… А великанът каза: — Хъм,
надушвам мирис на британец!“34
Излизат.
Пета сцена
В замъка на Глостър.
Влизат Корнуолският княз и Едмънд.
КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ
Ще му отмъстя, преди да съм напуснал дома му!
ЕДМЪНД
О, господарю, боя се, че хората ще ме осъдят, задето верността ми към вас е взела връх над синовната любов!
КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ
Сега виждам — вашият брат е пожелал смъртта на баща ви не само поради своята престъпна наклонност, но и подбуден от неговата извратеност.
ЕДМЪНД
Колко е коварна съдбата към мен — кара ме да се разкайвам за туй, че съм постъпил честно! Ето това е писмото, за което той ми спомена. То доказва, че той е пращал шпионски сведения на френския крал. О, небеса, да го нямаше това предателство или поне друг да го беше открил!
КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ
Елате с мен при княгинята!
ЕДМЪНД
Ако писмото се окаже вярно, много работа ще ви се отвори.
КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ
Вярно или не, то те направи граф Глостър. Разузнай къде е баща ти, за да го задържим по-лесно!
ЕДМЪНД (настрани)
Ако го заваря, като оказва помощ на краля, това ще подкрепи подозренията му… Ще постоянствам в своето верноподаническо чувство, княже, колкото и мъчителен да е за мене спорът му с вика на кръвта!
33
34