КОРНУОЛСКИЯТ КНЯЗ
Аз ще пренеса върху тебе доверието си и ти ще откриеш в мене един баща, по-добър от своя!
Излизат.
Шеста сцена
Селски дом край замъка на Глостър.
Влизат Глостър и Кент.
ГЛОСТЪР
Тук е все пак по-добре, отколкото на открито. Недейте му придирва. Ще се постарая да го направя по-удобно с каквото мога. Няма да се бавя.
КЕНТ
Боговете да ви възнаградят за добрината! Бесът надви всичките му умствени сили!
Глостър излиза.
Влизат Лир, Едгар и Шутът.
ЕДГАР
Фратерето35 ме вика! Казва, че великият Нерон ловял сега риба с въдица край езерото на мрака. Моли се, глупчо невинни, и се пази от Нечистия!
ШУТЪТ
Можеш ли ми каза, чиченце, какъв е лудият — дворянин или селянин?
ЛИР
Крал е! Крал!
ШУТЪТ
Не позна! Той е селянин, на когото синът е станал дворянин, защото такъв, и да е с ума си, пак ще се побърка, като види как хлапето му се дуе пред него.
ЛИР
Да можех да насъскам двеста бяса
към тях да литнат с нажежени вили!
ЕДГАР
Нечистия ме хапе по гърба!
ШУТЪТ
Луд е, който вярва на вълча кротост, конско здраве, хлапашка любов и курвенска клетва!
ЛИР
Добре тогаз. Откривам съд над тях!
Към Едгар.
Ти сядай тука, съднико премъдри!
Към Шута.
Ти тука, учени законоведе!…
Лисици непризнателни, на съд!
ЕДГАР
Погледайте го как се е облещил!
Ако ти трябват зрители, госпожо?
„Моя малка Бес,
в лодката си влез
и ела ми на гости със нея!…“
ШУТЪТ
„… Няма как, момче,
чепът й тече
и при тебе да дойда, не смея!“36
ЕДГАР
Нечистия мами бедния Том с глас на славей! Хопданс пищи в корема на Том — иска две пресни херинги. Стига си ръмжал, черни ангеле, нямам храна за тебе!
КЕНТ
Недейте се вълнува, господарю!
Пооблегнете се на таз възглавка!
ЛИР
Не, искам да присъствам на процеса!
Извикайте свидетелите тук!…
Към Едгар.
Ти, съдниче във мантията, сядай!
Към Шута.
И ти до него, негови събрате
по безпристрастие!
Към Кент.
И тебе включвам
в състава на съда. Седни до него!
ЕДГАР
Да съдим справедливо!
„Вакло ти стадо, сънливо момченце,
влязло е в чужда ливада.
Ако му свирнеш със нежно устенце,
няма от туй да пострада!“
Писи, писи, сива мачко37!
ЛИР
Съдете първо нея: Гонерила! Свидетелствам под клетва пред уважаемия съд, че тя изрита своя баща, нещастния крал!
ШУТЪТ
Приближете се, госпожо! Вашето име е Гонерила?
ЛИР
Не може да го отрече!
ШУТЪТ
Прощавайте, помислих ви за пейка!
А ето я и втората, чиито
жестоки погледи показват ясно
с какво й е натъпкано сърцето!…
Стой! Стреляйте! Задръжте я! След нея!…
И тук поквара! Съднико подкупен,
защо й позволи да се измъкне?
ЕДГАР
Да ти спаси разсъдъка небето!
КЕНТ
О, жалост! Господарю, де е туй
душевно равновесие, с което
навремето гордеехте се толкоз!
ЕДГАР (настрани)
Ах, тези сълзи ще ме издадат!
ЛИР
И мойте кученца — Грей, Бланш, Любимка —
на, вижте ги и те ме лаят вече!
ЕДГАР
Том ще им се озъби! Чиба, песове проклети!
С черни муцуни и с бели,
догове и спаниели,
хрътки, мелези, палаши,
със опаши, без опаши,
Том лицето си пред тях
щом покаже, те от страх
през врати, стобори в миг
ще побегнат с лай и квик!
Дъ-дъ-дъ! Чиба! Поемайте към пазари, празници и панаири! Бедни Том, рогът ти е пресъхнал!38
ЛИР
Тогаз ги пусни да аутопсират Регана, та да видим какъв израстък има в сърцето. Трябва да съществува някаква природна причина, която втвърдява сърцата така.
Към Едгар.
Вас, сър, приемам сред своите сто рицари. Само че кройката на дрехата ви не ми харесва. Знам, ще кажете, че е по персийската мода, но все пак сменете я!
КЕНТ
Легнете да поспите, господарю!
ЛИР
Тихо! Тихо! Дръпнете завесите! Тъй! Тъй! Ще вечеряме утре сутрин.
36
38