От всички драми на серията „Хенри V“ е единствената, която може да се датира с абсолютна сигурност. В пролога към V действие се говори за похода в Ирландия на един „военачалник, изпратен от нашата добра императрица“, към когото се изказват пожелания за победоносно завръщане. Знае се, че граф Есекс, фаворитът на кралицата и приятел на Шекспировия патрон граф Саутхамптън, заминал с големи надежди за Ирландия да потуши бунтовете там през пролетта на 1599 г. Шест месеца по-късно той се завърнал най-безславно, зарязвайки разбитите си войски, като с това загубил завинаги благоволението на Елизабет, от което и произлязъл нещастният му опит за въстание. Драмата трябва следователно да е била завършена именно по време на похода му. С нея Шекспир сложил венец на своите исторически драми и се сбогувал с жанра изобщо, за да се завърне към него само веднъж, около четиринадесет години по-късно, с „Хенри VIII“. Но той не скъсал все пак с политическата тематика, която изпъква тъй силно в тези пиеси, и много от по-късните му трагедии, особено тези със сюжети, взети от Плутарх, продължават да се занимават с проблемите на владетеля и властта.
Проф. Марко Минков
КРАЛ ДЖОН
Крал Джон1
КРАЛ ДЖОН — крал на Англия
ПРИНЦ ХЕНРИ — син на крал Джон
АРТУР — бретански принц, племенник на крал Джон
ГРАФ ЕСЕКС, ГРАФ ПЕМБРУК, ГРАФ СОЛЗБЪРИ, ЛОРД БИГОТ — английски благородници
РОБЪРТ ФОКЪНБРИДЖ — син на сър Робърт Фокънбридж
БАСТАРДЪТ ФИЛИП — негов брат; незаконен син на крал Ричард Лъвското сърце
ХЮБЪРТ — гражданин на Анжер
ДЖЕЙМС ГЪРНИ — слуга на лейди Фокънбридж
ПИТЪР ОТ ПЪМФРЕТ — мним пророк
КРАЛ ФИЛИП — владетел на Франция
ДОФИНЪТ ЛУИ — син на крал Филип
АВСТРИЙСКИЯТ ЕРЦХЕРЦОГ
КАРДИНАЛ ПАНДУЛФ — папски легат
ГРАФ МЕЛЮН — френски благородник
ШАТИЙОН — френски посланик
КРАЛИЦА ЕЛИНОР — майка на крал Джон
КОНСТАНС — майка на Артур
БЛАНШ — испанска принцеса; племенница на крал Джон
ЛЕЙДИ ФОКЪНБРИДЖ — вдовица на сър Робърт Фокънбридж
Лордове, Шериф, Глашатаи, Офицери, Войници, Мъчители, Пратеници, Слуги
Място на действието: Англия и Франция
Първо действие
Първа сцена
Англия. В двореца на крал Джон. Влизат Крал Джон, Кралица Елинор, Пембрук, Есекс, Солзбъри и други; освен тях Шатийон.
КРАЛ ДЖОН
Е, Шатийон, какво от нас желае
французкият ни брат?
ШАТИЙОН
Това след поздрав
французкият владетел заявява
на самозвания английски крал…
КРАЛИЦА ЕЛИНОР
„На самозвания“ — добро начало!
КРАЛ ДЖОН
Мълчете, драга майко! Да го чуем!
ШАТИЙОН
1
Оригиналното заглавие на пиесата е
Към тях под влиянието на вдовицата на Джефри — Констанс, представяйки се за защитник на правата на Артур, се стремял френският крал Филип II (1180–1223), който заедно със своя дофин Луи — бъдещия Луи VIII — успял да прогони англичаните от континента. В резултат на религиозно-политическия конфликт между Джон и папа Инокентий III, последният упълномощил Филип да свали Джон от престола. През 1213 г. Джон отстъпил и се признал за васал на Рим. Причините за смъртта му — три години по-късно — са неясни.
Филип Фокънбридж (Бастардът) бил наистина незаконен син на Ричард Лъвското сърце. Историческо лице е и Хубърт де Бург, който бил натоварен да ослепи пленения Артур, но не изпълнил заповедта. Не се знае дали 15-годишният Артур е бил убит, или наистина е загинал при опит за бягство. Принцеса Бланш била дъщеря на сестрата на Джон, Елинор, и краля на Кастилия Алфонс VIII. В лицето на Австрийския ерцхерцог Шекспир е слял две исторически личности: Австрийския ерцхерцог, който държал в плен Ричард Лъвското сърце през 1199 г., и лиможкия граф Видомар, който го ранил смъртно шест години по-късно. Вторият от тях е бил убит от Бастарда същата година.