да се разходя, без да чуя: „Вижте,
монетка от три фартинга с крака5!“,
да, ако бях такъв и бяха мои
земите на сър Робърт, срещу туй,
от място да не мръдна, ако в миг
не бих му върнал всичко до чифлик —
не ща да сменям мъжкия си лик
за тази мутра на меланхолик!
КРАЛИЦА ЕЛИНОР
Харесваш ми! Готов ли си веднага
наследството си да прехвърлиш нему
и тръгнеш с мен? От днес войник съм аз
и походът към Франция ме чака!
БАСТАРДЪТ
Аз грабвам своя жребий, а ти, братко,
наследството вземи, да ти е сладко!
Макар петстотин фунта да ти дава,
не струваш пени с муцуна такава!…
Мадам, ще ви последвам и в смъртта!
КРАЛИЦА ЕЛИНОР
Не, по-добре да ме предшестваш в нея!
БАСТАРДЪТ
На село главните минават първи!
КРАЛ ДЖОН
А как се казваш?
БАСТАРДЪТ
Филип, господарю.
А после вместо презиме: „синът на…“
Изобщо тя ще бъде една мътна!
КРАЛ ДЖОН
От днес ще носиш името, младежо,
на оногова, чийто образ носиш.
Коленичи пред мен и занапред
бъди сър Ричард и Плантадженет!
БАСТАРДЪТ
Ръка подай ми, полубратко мой,
и всеки да поеме пътя свой —
получихме от своите бащи:
аз — висша чест; земя богата — ти.
Когато са ме правили, добре че
старикът Фокънбридж е бил далече!
КРАЛИЦА ЕЛИНОР
Плантадженетът чувства се! Помни,
че отсега съм твоя баба, Ричард!
БАСТАРДЪТ
Признавам, че не е по правилата,
но щом не пускат, влизаш през мазето;
когато пипнеш нещо в тъмнината,
щом в джоба ти е, няма „Как е взето?“.
Успехът оправдава всеки начин
и аз съм аз, макар и извънбрачен!
КРАЛ ДЖОН
Пътувай, Фокънбридж! Ти взе, което
ти беше, чифликчийо, на сърцето —
един безземлен рицар съумя
богат да те направи със земя!…
Да тръгваме! Към Франция, мадам!
И тебе, Ричард, слава чака там!
БАСТАРДЪТ
Прощавай, братко, и щастлив живот,
понеже си на честно ложе плод!
Излизат всички освен него.
Издигнах се на педя чест във ранга,
но нямам педя пасбище в полето…
Но нищо, затова пък вече мога
от всяка Пол и да направя „лейди“.
„Добър ви ден, сър Ричард!“ — „Здрасти, драги!“ —
и ако Джордж е, ще му кажа „Питър“,
защото всеки новоблагородник,
известно е, забравя имената —
да ги запомня, би било проява
на близост, неподхождаща за него
при новия му ранг! Да си представим:
поканил съм в дома си на обяд
изтънчен пътешественик и той
изважда зъбочистка и се чопли
във тон със модата, а моя милост,
натъпкал рицарския си стомах,
си смуква тъй, по нашенски, зъбите
и почва, пооблегнал се на лакът:
— Любезни господине, дали бихте…
И отговорът, като във буквара,
пристига бърз: — Но, драги господине,
за мене ще е радост… — На което
се отговаря: — Радостта е моя!…
И тъй, додето се установи
чия е тя и гостът дорде схване
какво го питам, и ме поразходи
из разни Алпи, разни Апенини
и разни реки По, все по и по
ни става ясно, че не ще е зле
да се постави нещо за вечеря…
И тоз изискан начин на живот е
необходим, за който се стреми
нагоре като мен, защото, щом
не спазваш формите му на учтивост,
не си законен син на своя век;
пък аз и без това съм незаконен,
и то не само за това, че имам
издаващи ме реч, обноски, герб6,
но и защото чувствам неохота
5
6