да храня свойте ближни със яда
на сладкото ласкателство — изкуство,
което, без да искам сам да мамя,
за да не бъда мамен сам, все пак
ще трябва да изуча, тъй като
постлан е с него пътят ми нагоре…
Ала каква е тази пощальонка
във дрехи за езда? Нима си няма
съпруг, за да надува рог пред нея?
Влизат Лейди Фокънбридж и Джеймс Гърни.
Как? Майка ми?… Здравейте, мила майко!
Какво ви носи тук с такава спешност?
ЛЕЙДИ ФОКЪНБРИДЖ
Къде е тоз негодник, брат ти, който
честта ми погнал е като ловец?
БАСТАРДЪТ
Кой? Брат ми Робърт? Великанът Колбранд7?
Синът могъщ на стария сър Робърт?
За него ли ме питате, мадам?
ЛЕЙДИ ФОКЪНБРИДЖ
За него, да, нахални момчурляко!
Какво „сър Робърт“? За какво намекваш?
Ти негов син си, както е и той!
БАСТАРДЪТ
Бъди добър, излез за малко, Джеймс!
ГЪРНИ
Ще чакам вънка, господарю Филип!
БАСТАРДЪТ
На баба си ще викаш „Филип“ вече!
За тебе има новости, Джеймс Гърни!
Гърни излиза.
Не съм аз син на стария сър Робърт.
Той, майко, би могъл да изяде
дела си в мен навръх Разпети петък,
без грях да стори! Бедният сър Робърт
май мъчно би могъл да ме направи —
ний знаем с тебе колко е бил майстор.
Така че на кого дължа туй тяло?
Сър Робърт, майчице, не е помагал,
когато се е ваял тоя крак!
ЛЕЙДИ ФОКЪНБРИДЖ
Нима си в съзаклятие със брат си
и ти, във чийто личен интерес е
да браниш мойта чест? Как смееш тъй
да хвърляш кал по майка си, селяко!
БАСТАРДЪТ
Не, рицар, рицар! Като Базилиско8!
Сам кралят с меча си ме посвети!
Сър Робърт не е вече мой баща.
Отрекох се от него и от всичко:
земя, законност и фамилно име!
Затуй кажи ми: кой е мой баща?
Дано е мъж на място! Кой е, казвай!
ЛЕЙДИ ФОКЪНБРИДЖ
Нима си се отрекъл от рода
на Фокънбридж?
БАСТАРДЪТ
Като от Сатаната!
ЛЕЙДИ ФОКЪНБРИДЖ
Тогава ще ти кажа: твой баща е
самият Ричард Лъвското сърце.
Подир обсада пламенна и дълга
аз пуснах го в леглото на мъжа си.
Не ме съди ти, плод на моя грях,
че на такава мощ не удържах!
БАСТАРДЪТ
Заклевам се във светлината, майко,
да трябваше сега да ме зачеваш,
не бих поискал никой друг баща!
На тоя свят известни грехове
простими са и твоят е от тях:
не е бил той роден от лека мисъл —
налагало се е да отдадеш
сърцето си като васалска дан
на всемогъщата любов у оня,
с чиято несравнима мъжка сила
лъвът не е успял да се пребори,
за да опази своето сърце
от кралската му хватка9! За тоз, който
сърца на лъвове с ръка изтръгва,
са лесна плячка женските сърца!
Благодаря ти, майко, че такъв
баща аз имам със сърце на лъв!
Тоз, който те осъди, с таз му реч
във ада ще го прати моят меч!
Ела да чуеш от рода на Ричард,
че да му кажеш „не“ било би грях.
И ако някои това отричат,
лъжци са те и аз не съм от тях!
Излизат.
Второ действие
Първа сцена
Франция. Пред вратите на Анжер.
Влизат — от една страна — Крал Филип, Дофинът Луи, Констанс, Артур и Свита; от друга — Австрийският ерцхерцог с Войската си.
КРАЛ ФИЛИП
Приветствам те, Австрийски ерцхерцоже!…
Артур, великият предтеча твой,
крал Ричард, който със ръка изтръгна
8
9