душата му, че вече тя през него
надзърта и се готви да изскочи!
ГЛОСТЪР
Тревожат ме мълвите сред народа:
чудовища се раждали, жените
забременявали без мъжка помощ,
четирите годишни времена
са се объркали, като че ли,
додето два-три месеца са спели,
прескочил ги е тайно календарът.
КЛАРЕНС
И Темза вече три пъти без отлив
излиза от законния си бряг,
а старите — тез живи документи
за миналите дни — твърдят, че тъй
било е и преди да се помине
прадядо ни, великият крал Едуард228.
УОРИК
По-тихо, моля! Кралят се съвзема!
ГЛОСТЪР
Тоз удар непременно ще го свърши.
КРАЛЯТ
Вдигнете ме оттук и отнесете
във друга стая… По-полека, моля!
Бива отнесен в друга част на сцената.
Пета сцена
Пак там.
Същите.
КРАЛЯТ
Да няма шум, приятели, освен
ако една ръка погали сънно
със нежни звуци морния ми дух!
УОРИК
Извикайте свирачите оттатък!
КРАЛЯТ
Короната ми поставете тук,
върху възглавката!
КЛАРЕНС
О, как е бледен
и колко са му хлътнали очите!
УОРИК
По-тихо!
Влиза Принц Хенри.
ПРИНЦ ХЕНРИ
Да сте виждали дук Кларенс?
КЛАРЕНС
Аз тук съм, братко, потопен във сълзи.
ПРИНЦ ХЕНРИ
Дъжд в стаята, без вънка да вали?
Баща ни как се чувства?
ГЛОСТЪР
Много зле.
ПРИНЦ ХЕНРИ
Узнал ли е добрата новина?
Ако не е, кажете му я бързо!
ГЛОСТЪР
Влоши се той, когато я узна.
ПРИНЦ ХЕНРИ
От радост щом е, и без лек ще мине.
УОРИК
По-тихо, моля! Той заспива май!
ГЛОСТЪР
Да се отдръпнем във съседна стая!
УОРИК
Ще дойдете ли с нас, любезни принце?
ПРИНЦ ХЕНРИ
Не, аз оставам тук да бдя над краля.
Всички, без него, излизат.
Защо ли до главата си е сложил
короната, когато, знаем, тя е
така тревожна дружка по легло?
О, лъскав страх, о, златно безпокойство,
което през тъй много дълги нощи
на бдение, отворени оставяш
вратите на ума!… Ти спиш със нея,
но не така дълбоко и съвсем
не толкоз сладко, колкото тоз, който
нахлупил грубия калпак за сън,
прохърква цяла нощ!… О, кралска власт,
за тоз, когото твоят знак пристяга,
ти тежка броня си във жарък ден,
която пари, бранейки!… Лек пух
е кацнал върху неговата устна
съвсем бездвижен. Тоз въздушен гост,
ако горкият дишаше, би трепкал!
О, скъпи господарю, татко мой,
сънят ти е наистина дълбок —
до днеска той разлъчил е тъй много
крале на Англия от туй блестящо
кръжило до главата ти! Мой дълг
към тебе, татко, е реката сълзи,
която с обич и синовна нежност
над твоя гроб ще лея изобилно;
а твоят дълг към мен е таз корона,
която по закон и кръв се пада
на мен като на пряк наследник твой.
Поставя короната на главата си.
Ха, ето я! Да ми я пази Господ!
Цял свят мощта си да сбере в една
ръка на великан, не ще успее
да ми отнеме тоз наследствен символ
и както ти го даваш днес на мен,
228