Выбрать главу

синът ми ще го има някой ден!

Излиза.

КРАЛЯТ (събужда се)

Къде си, Уорик? Где сте, Глостър, Кларенс?

Влизат отново Глостър, Кларенс и Уорик.

КЛАРЕНС

Извикахте ли, скъпи господарю?

УОРИК

Какво ви стана, господарю? Как сте?

КРАЛЯТ

Защо ме изоставихте? Где бяхте?

КЛАРЕНС

Оставихме във стаята ви брат си.

Той каза, че ще бодърства до вас.

КРАЛЯТ

Принц Хенри ли? Къде е? Не го виждам!

УОРИК

Вратата е отворена. Навярно

излязъл е оттук.

ГЛОСТЪР

                Не е минавал

през стаята, в която бяхме ний.

КРАЛЯТ

Короната ми! Кой я взе оттука?

УОРИК

Когато се оттеглихме, милорд,

тя беше на възглавката ви.

КРАЛЯТ

                        Принцът!

Той взел я е! Да дойде незабавно!

Нима е толкова нетърпелив,

че е помислил моя сън за смърт?

Вървете, Уорик! Вижте го къде е

и строго му кажете, че го викам!

Уорик излиза.

Със тази си постъпка той помага

на страшната ми болест да ме свърши.

На, вижте се какво сте, синове!

Природните ви чувства в миг се стапят,

щом златото ви стане главна цел.

Затуй бащите ви в безумна обич

са претоварвали съня си с мисли,

ума си — с грижи, костите си — с труд;

затуй са трупали проклето злато,

спечелено със мъки и със пот,

и давали са ви с безкрайни жертви

образование и бойна степен!

Като пчели ний сбираме нектар

от цвят на цвят и, пълни с мед и восък,

се връщаме към кошера, където

като че ли сме търтеи, децата

избиват ни в отплата за труда ни.

Да, с горък вкус отиват си бащите

от този свят!

Влиза отново Уорик.

                Е, где е тоз, комуто,

се вижда тъй ленива мойта болест?

УОРИК

Милорд, намерих принца тук наблизо

с разплакано лице, в тъй чиста скръб,

че даже най-ужасният насилник,

пил цял живот невинна людска кръв,

съзре ли го, ще си измие ножа

с човечни сълзи. Иде ей сега.

КРАЛЯТ

Защо е взел короната тогава?

Влиза отново Принц Хенри.

Ха, ето го! Ела към мене, Хари!…

А вие оставете ни сами!

Всички освен Краля и Принц Хенри излизат.

ПРИНЦ ХЕНРИ

Не мислех, че отново ще ви чуя.

КРАЛЯТ

Желанието ти е породило

таз мисъл в тебе. Застоях се, зная,

но толкоз ли за трона ми си жаден,

че искаш да се видиш преди срока

със знака на властта ми? Глупав момък,

величието търсиш ти, което

ще ти сломи врата! Изчакай малко!

Властта ми като облак е, поддържан

от тъй безсилен дух, че много скоро

ще легне на земята. Аз залязвам.

Открадна ти това, което щеше

законно да е твое подир час,

и с туй преди смъртта ми потвърди

това, което чакал съм от тебе.

Животът ти говореше ми ясно,

че ти не ме обичаш и сега

си искал да умра уверен в туй.

Умът ти е наточил сто кинжала

о камъка на твоето сърце,

за да пронижеш с тях баща си само

на час от края му! Да не изтраеш

едничък час! Тогаз какво стоиш?

Върви, върви да ми копаеш гроба

и нареди камбаните да бият

за коронясване, а не за смърт!

И нека сълзите, които трябва

да ръсят моя гроб, са свято миро

над твоята глава! С праха смеси ме,