на червеите дай това, което
на теб живот е дало! Отстранявай
слугите ми, наредбите ми късай —
дошъл е ден за гавра със реда!
На трона е възлязъл Хари Пети!
Ликувай, суета! Загивай, слава!
Съветници разумни, марш от двора!
Събирайте се в славния Уестминстър,
маймуни от различните страни!
Чистете се, съседи, от сметта си!
Тежи ви някой ваш негодник, който
пиянства, кълчи се, крещи, ругае,
краде, убива и по нова мода
извършва всички стари грехове?
Не бойте се! Спасени сте от него!
Във Англия ще бъде той отрупан
за всяка мръсотия с чисто злато,
във Англия ще бъде той обсипан
със служби, почести, награди, власт,
защото Хари Пети ще е пуснал
развалата да тича без намордник
и тази бясна кучка ще разкъсва
невинните! О, бедно мое кралство,
не те спасиха кралските ми грижи
от смутове; какво ще стане с теб,
когато смутът бъде кралска грижа?
О, ти ще станеш дива пустош пак,
населена от вълци, както нявга!
ПРИНЦ ХЕНРИ
Простете ми, мой скъпи господарю!
Ако не бяха сълзите — тез влажни
прегради за словата ни, — аз бих
предотвратил суровия ви упрек,
преди да сте изрекли вий скръбта си
и аз да съм я чул със толкоз мъка.
Вземете си короната и нека
направи да я носите за дълго
Тоз, който носи своята навеки!
Обичам я аз само като знак
на вашето могъщество и слава —
ако не е така, да си остана
навеки коленичил, в този израз
на моето съзнание за дълг!
Бог вижда, че когато влязох тук
и ви помислих бездиханен вече,
хлад сви сърцето ми. Ако ви лъжа,
да свърша във разпуснатост, не смаял
недоверчивците с обрата, който
задал съм си за благородна цел!
Щом влязох и помислих ви за мъртъв,
при тази мисъл полумъртъв сам,
към вашата корона, сякаш тя
могла би да ме чуе, се обърнах
и тъй й казах: „Грижите по теб,
изпиха всички сили на баща ми.
Затуй е твойто злато вредоносно,
макар най-чисто. Златото, което
приемаме в целителен разтвор,
по-ниско по карати, по е ценно
от теб, което, чисто по състав,
прочуто, славено, отрови своя
злочест носител!“ И при тези думи
аз сложих я на своята глава
като наследник честен, който влиза
в двубой с противника, убил баща му.
Ако в кръвта ми тя е вляла радост;
в ума ми ако вдъхнала е гордост;
ако във мен бунтарство и суетност
със капка задоволство са приели
властта, която се съдържа в нея,
Бог нека я държи далеч от мене
и стори ме най-низкия васал,
пред нея коленичещ в страх и трепет.
КРАЛ ХЕНРИ
Синко мой,
сам Бог ти е подсказал да я вземеш,
за да спечелиш с тази си защита,
сърцето на баща си! Пристъпи,
седни до мене, Хари, и изслушай,
съвета, който искам да ти дам,
последен може би. Бог знае, синко,
какви извити пътища използвах,
за да се срещнем с таз корона тук
а сам аз зная как неустойчиво
стоеше тя на моята глава.
Над твойта тя ще легне по-спокойно,
с по-пълно одобрение, по-чиста,
защото всичко низко, със което
тя стана наша, с мен ще слезе в гроба.
При мен тя беше слава, похитена
от груб насилник, и мнозина живи
ми спомняха, че с тяхната подкрепа
я бях достигнал — нещо, от което
се раждаха вражди и кръвнини,
увреждащи покоя на страната.
Ти виждаш, сине мой, че тез заплахи
успявах да отблъсна с много мъка,
защото мойто кралствуване беше
пиеса все на тази главна тема.
Сега смъртта ми ще смени стила й:
което бе при мене придобито,