КРАЛЯТ
Няма, тъй ли!
Би трябвало навярно един принц
със мойте изгледи да е забравил
обидите, които ви дължи?
Да мъмрите и хвърляте в затвора
наследника на Англия, това е
навярно дреболийка? Според вас
във Лета230 да я топнем и готово?
ВЪРХОВНИЯТ СЪДИЯ
Тогава аз бях образ на баща ви
и представлявах неговата власт.
Загрижен за общественото благо,
раздавах правосъдие, когато
поиска Ваша Светлост да забрави
одеждата, в която бях облечен,
закона, по чиято буква съдех,
короната, която представлявах,
и ме удари, седнал при това
в съдийското кресло; подир което
аз пратих ви в затвора за обида
на вашия баща. Щом зле съм сторил,
навярно вий ще бъдете щастлив,
ако синът ви утре не зачита
законите, издадени от вас,
вилнее във съдебните ви зали
и смъкнал за брадите съдиите
от техните тържествени кресла,
нащърбва меча, който защитава
мира в страната и сигурността ви
и — даже нещо повече от туй —
в лицето на слугите ви обижда
делата ви и кралската ви личност?
Въобразете си, че сте баща
на син такъв и виждате властта си
така презряна, своите закони —
така оплюти, себе си самия —
така опозорен от свойто чадо,
и после представете си, че аз,
защитата ви взел, от ваше име
помоля благо този син да млъкне.
Размислили над туй, издайте свойта
присъда против мен и разгласете
от висотата си какво съм сторил
несъответстващо на мойта служба
и моя дълг на поданик към крал!
КРАЛЯТ
Вий, съдниче, сте прав и затова
оставям ви и в бъдеще върховен
пазител на везните и на меча.
Дано дочакате във чест и слава
синът ми — като мен — да ви обиди
и като мен да наведе глава
пред вашата присъда! И дано
и аз тогава жив съм, та да кажа
като баща си: „Колко съм щастлив,
че имам съдник, който няма страх
да съди моя син, и син, готов
да преклони високата си титла
пред сана на съда!“ Вий поверихте
мен, принца, във ръцете на ключаря
и затова във вашите ръце
аз поверявам пак тоз бляскав меч,
достойно носен досега от вас,
със предписание и в бъдно време
да действувате с него смело, твърдо
и безпристрастно, както досега!
Ръката ви! И отсега нататък
ще бъдете баща на мойта младост.
Устата ми ще казват туй, което
вий шепнете на моето ухо,
и волята си аз ще подчинявам
на вашето разумно ръководство!…
И вярвайте ми, принцове, баща ми
си е отдъхнал в гроба си, защото
аз свойте слабости погребах с него,
а в мен възкръсна неговата зрелост,
за да посрами мрачните пророци,
предсказващи провала ми, и пръсне
предубежденията срещу мен,
градени върху външния ми образ.
Кръвта ми се разливаше доскоро
в стихийни бедствия, но отсега,
сменила своя ход, ще потече
към океана, в който, щом се слее
със неговите царствени талази,
ще заструи величие. Сега
ний своя парламент ще съзовем
и изберем за кралския съвет
такива членове, че в кратко време
страната ни да се изправи редом
с най-мощните държави, и за нас
мирът, войната и сместа от двете
да са неща понятни и познати…
Към Върховния съдия.
И затова във тоз съвет вий, татко,
ще имате решаващата дума!…
След коронацията, както казах,
ще съзовем дворянството веднага
и ако Бог целта ни приподпише,
от него никой принц не ще поиска
за Хенри смърт, с едничък ден по-близка!