ПЛИТКОУ
Точно така!
ФАЛСТАФ
… ще говори за искреността на моето чувство…
ПЛИТКОУ
Точно така!
ФАЛСТАФ
… за моята преданост…
ПЛИТКОУ
Точно тъй! Точно тъй!
ФАЛСТАФ
… за това, че съм препускал нощ и ден, без да губя време, без да помисля, без да ми мине през ум за преобличане…
ПЛИТКОУ
Напълно вярно!
ФАЛСТАФ
… за да стигна дотук и застана, потен и прашен от пътя, разтапящ се от желание да го видя, немислещ за нищо, забравил за всичко, сякаш нямам друго да върша освен това: да го зърна!
ПИСТОЛ
Да, semper idem237 е, защото obsque
hoc nihil est238. По всички точки вярно!
ПЛИТКОУ
Съвсем точно така!
ПИСТОЛ
МОЙ рицарю, вестта ми ще разпали
свирепий плам на черния твой дроб239:
узнай, че твойта „Хубава Елена“240
лежи във низко-мерзостна тъмница,
там хвърлена от паплач груборъка!
Буди Мъстта на фурии, фучащи
из мрачни пещери, защото тъй е:
Дол Чаршафдери е в пандиза, знай!
ФАЛСТАФ
Ще я измъкна!
ПИСТОЛ
… Екна морский рев
и меднотръбний звук откликна нему!
Тръбен звук. Влизат Кралят със Свитата си, сред която е и Върховният съдия.
ФАЛСТАФ
Да те запази Бог, кралю мой, Хал!
ПИСТОЛ
Небето да е с теб, фиданко кралска!
ФАЛСТАФ
Да си ми живо, моето момче!
КРАЛЯТ (към Върховния съдия)
Какво желае този луд човек?
ВЪРХОВНИЯТ СЪДИЯ
Без ум ли сте? Не виждате ли вие
с кого говорите?
ФАЛСТАФ
Със своя крал!
С теб, слънце мое! С тебе, Зевсе мой!
КРАЛЯТ
Не те познавам, старче. Искай прошка!
На шута не подхождат бели власи.
Сънувах, някога, един дъртак
тъй тлъст и тъй разюздан във езика,
но този сън сега ме отвращава.
Мисли от днес по-малко за плътта си,
отколкото за своята душа!
Чревоугодието остави,
защото гробът зинал е пред тебе,
триж по-широк, отколкото пред други!
Със шутовски шеги не ми отвръщай —
не съм аз вече тоз, когото помниш.
Бог знае и светът ще разбере,
че съм отхвърлил нявгашния Хари
и същото ще сторя и с онези,
които са били около него.
Дочуеш ли, че прежният съм пак,
търси ме и по прежному ще бъдеш
наставник мой във буйства и разгул.
Но дотогава, както вече сторих
със другите от твоята порода,
нареждам ти от днес да се държиш
на разстояние от десет мили
далеч от нас. В противен случай — смърт!
Необходимото, за да живееш,
ще ти отпускаме, за да не би
да те подтикне нуждата към злото,
и щом ни съобщят, че се изправяш,
ще ти дадем и служба, съответна
на твоите способности и сили.
Към Върховния съдия.
А вий, милорд, следете лично, моля,
да се изпълни кралската ни воля!…
След мен!
Излиза, следван от Свитата си и от Върховния съдия.
ФАЛСТАФ
Мистър Плиткоу, дължа ви хиляда фунта.
ПЛИТКОУ
Бога ми, точно така, сър Джон! И ви умолявам да ми ги върнете, за да си ги отнеса вкъщи.
ФАЛСТАФ
240