Това ще бъде трудно, мистър Плиткоу. Но не се огорчавайте! Принцът тайно ще ме извика при себе си. Нали разбирате, той трябва да се показва такъв пред света. За повишението не се бойте! Ще ви направя аз голям човек!
ПЛИТКОУ
Не виждам как това ще стане, освен ако ме облечете в своя жакет и го подпълните със слама. Умолявам ви, сър Джон, върнете ми поне петстотин от хилядата!
ФАЛСТАФ
Сър, аз съм това, което ви дадох дума, че съм! Той само се преструваше.
ПЛИТКОУ
Боя се, че това преструване може много да ви струва!
ФАЛСТАФ
Пък аз казвам, че така ви се струва! Елате да хапнем заедно! Хайде, лейтенант Пистол! Тръгвай, Бардолф! Преди да се стъмни, ще дойдат да ме викат!
Влизат Принц Джон и — отново — Върховният съдия, придружен от Стражи.
ВЪРХОВНИЯТ СЪДИЯ
Водете сър Джон Фалстаф във затвора!
И тези с него да го придружат!
ФАЛСТАФ
Милорд, милорд!
ВЪРХОВНИЯТ СЪДИЯ
Зает съм днес. Ще ви изслушам скоро…
Водете ги!
ПИСТОЛ
„Si fortuna me tormenta
spero contenta.“
Излизат всички освен принц Джон и Върховния съдия.
ПРИНЦ ДЖОН
Хареса ми постъпката на краля.
Той своите приятели от вчера
обезпечава, но решил е твърдо
да ги държи в изгнание, додето
не се покажат нравствени и трезви
в очите на света.
ВЪРХОВНИЯТ СЪДИЯ
Така е, сър.
ПРИНЦ ДЖОН
А свикал ли е Парламента?
ВЪРХОВНИЯТ СЪДИЯ
Да, сър.
ПРИНЦ ДЖОН
Уверен съм, че близък е съвсем
денят, във който ний ще изнесем
оръжията, тук до днес вилнели,
далеч оттук, във френските предели.
От пойно птиче този припев чух
и кралят май не бе за него глух…
Да тръгваме ли, сър?
Излизат.
Епилог241
ТАНЦЬОР
Ето ме и мене, първо с трепет, после с поклон и най-сетне със слово. С трепет — защото може би не сте ни харесали; с поклон — защото така е прието; и със слово — за да моля за прошка. Но ако чакате от мене добро слово, аз съм загубен, защото съм си го съчинил сам по това, което обикновено трябва да се казва, и току-виж, излязло, че макар да направих, каквото можех, всъщност съм развалил, каквото съм могъл. Но към въпроса. Неотдавна — както отлично знаете — аз се явих тук пред вас след края на една слаба пиеса с молба за извинение и с обещание за по-добра. Мислех наистина да ви се отплатя с тази и ако тя се е провалила като несполучлива сделка, то аз обявявам банкрут, а вие, мои любезни заемодавци, губите. Обещах ви, че ще се явя тук и ето, предоставям тялото си на вашата снизходителност: опростете ми част от дълга, а пък аз ще ви изплатя още нещо от него, а за останалото — като всички длъжници — ще ви отрупам с безброй обещания. Ако с езика не мога да си измоля опрощаване на дълга, то ще ми разрешите ли да пусна в ход краката си? Това наистина би било леко отърваване — да се измъкнеш от дълга с танцови стъпки. Но аз имам съвест и ще се постарая да ви доставя при това колкото мога по-голямо удоволствие. Всички дами тук са ми простили, зная242. Ако господата не са, това ще значи, че не са в съгласие с дамите си, което не се е случвало досега в подобно общество. И още една дума, моля. Ако не сте се преситили от тлъсто месо, вашият скромен автор ще продължи историята, която видяхте, с нова пиеса, като включи в нея сър Джон и ви развесели с красивата Катерина Французка243. Фалстаф — ако не го убие, разбира се, суровата ви присъда — ще умре, доколкото ми е известно, от настинка след прекомерно изпотяване, защото Олдкасл умря като мъченик, но нашият човек е съвсем друга личност244. Езикът ми се умори. Когато се уморят и краката ми, ще ви пожелая лека нощ, като коленича пред вас… но само за да се помоля за кралицата ни.
241
242
243