не спъва нищо вашите права
над Франция освен закона, казващ:
„In terram Salicam mulieres ne succedant.“
„В Салийската земя жени не бива
да наследяват“ — който те приписват
на своя стар владетел Фарамонд253,
като това „Салийската земя“
отъждествяват с френската държава.
А техните писатели сами
говорят, че Салийската земя
е във Германия, ограничена
от Сала и от Елба254. Карл Велики255,
като разбил упорстващите сакси,
заселил с франки казаната област
и те зарад германските жени,
прочути със безсрамните си нрави,
издали тоз закон, непозволяващ
по женска линия да се предават
наследства във Салийската земя,
която, пак повтарям, се намира
в Германия; и днес се казва Майсен.
Така че тоз Салически закон е
създаден не за френската държава
и не от Фарамонд, чието име
неоснователно се свързва с него,
защото франките са завладели
земите, за които става дума,
далече не по неговото време,
а четирстотин двайсет и една
години след смъртта му: той умрял е
във четирстотин двадесет и шеста,
а Карл Велики саксите надвил е
и франките си настанил в земите
оттатък Сала чак във осемстотин
и петата година. Освен туй
французките писатели признават,
че крал Пипин256, отнемайки престола
от френския владетел Хилдерик257,
се позовал на туй, че произлизал
от дъщерята на Клотар258, Блитхилда.
И първият Капет259, когато грабна
короната на Карла Лотарингски260,
единственият пряк и чист наследник
по мъжка линия на Карл Велики,
за да изкара своите права
действителни (макар да бяха те
в действителност нищожни), се представи
като наследник първи на принцеса
Лингарда, дъщеря на Карломан261,
сина на императора Луи262,
сина на Карл Велики. Също тъй
синът на узурпатора Капет,
Луи Благочестиви263, не можа
да спи спокойно с френската корона,
додето не доказа, че безспорно
чрез баба си, принцеса Изабела,
е свързан с Ерменгарда, дъщерята
на Карла Лотарингски, за когото
говорихме, и тъй, посредством нея
родът на Карл Велики се спои
с короната на Франция. Така че
Пипин, Капет, Луи дължат безспорно
правата си над френския престол
на някоя жена. И туй важи
до днешни дни за френските крале
и ако те изравят срещу вас
въпросния Салически закон,
то правят го, защото са готови
сами да се оплитат в своите мрежи,
но само да не върнат туй, което
отнели са от вашите предци.
КРАЛЯТ
Ще бъде ли законно и правдиво
да предявя претенции над него?
АРХИЕПИСКОПЪТ
Ако не е, грехът да бъде мой!
В „Числата“264 пише: „Щом човек умре,
наследството му трябва да премине
към дъщерята." Отстоете свойто!
Развейте смело своя кървав стяг!
Спомнете си, че кълн сте от велики,
могъщи праотци! Кралю, идете
на гроба на прадядо си265, комуто
правата си над Франция дължите,
и призовете храбрия му дух,
а с него заедно духа на своя
прачичо Едуард, Черния ни принц266,
когото Франция ще помни дълго
за драмата, която той представи
на нейна сцена, като разгроми
войските й под погледа на своя
могъщ баща, с усмивка наблюдаващ
как неговото храбро лъвче лочи
кръвта на знатна Франция! О, дивни,
255
257
259
260
261
263