Това е милосърдно,
но според мен, кралю, непредпазливо.
Ако не го накажете, то утре
простъпката му ще роди и други
от този род по неговия пример.
КРАЛЯТ
О, нека проявим и тоз път милост!
КЕЙМБРИДЖ
Във ваша власт е да я проявите,
наказвайки го пак.
ГРЕЙ
Голяма милост
ще бъде вече, ако подир мъки
дарите му живот.
КРАЛЯТ
Уви, таз ваша
любов към мен е тежък обвинител
за тоз нещастник. Ако към такива,
от виното родени, дребни грешки
не замижим с едно око, как в гняв
ще трябва да изцъкляме и двете,
когато престъпления ужасни,
предъвкани, погълнати и смлени,
се появят пред нас?… Да бъде пуснат
на свобода престъпникът, макар че
нам преданите Кеймбридж, Скруп и Грей
във нежната си обич и грижовност
към кралската ни личност, настояват
да го накажем строго! А сега
за похода към Франция. Кой още
очаква да получи пълномощно?
КЕЙМБРИДЖ
Аз, ваша милост — вие сам за него
ми казахте да ви подсетя днес.
СКРУП
На мене също казахте така,
велики господарю.
ГРЕЙ
И на мене,
върховни повелителю.
КРАЛЯТ
Тогава
това е вашето, мой графе Кеймбридж,
това е вашето, лорд Скруп от Машъм,
това е вашето, сър Томас Грей.
Добре ги разчетете и узнайте,
че знаем колко струвате… Таз нощ,
граф Уестморланд и чичо Ексетър,
отплаваме… Какво ви става, моля?
Навярно има нещо в тез писма,
та тъй сте побледнели?… Я ги вижте
как губят цвят!… Лицата им са бели
като хартията!… Какво там пише,
та толкоз е уплашило кръвта ви
и кара я тъй бързо да се крие
от чужди взор?
КЕЙМБРИДЖ
Признавам си вината
и чакам милосърдния ви съд!
ГРЕЙ и СКРУП
Към който се обръщаме и ние!
КРАЛЯТ
Доскоро милосърдието беше
все още живо в нас, но вий сами
убихте го със своите съвети.
Да молите за него ще е срамно,
защото собствените ваши мисли
обръщат се със ярост против вас
като ловджийски кучета, които
разкъсват господаря си… О, вижте,
вий, перове и графове, тез грозни
чудовища английски! Тоз граф Кеймбридж —
вий знаете как щедро любовта ни
оказваше му всеки знак на почит,
подхождащ за високия му сан;
и тоз човек за низко френско злато
е влязъл в заговор с врага, дал клетва
да ме погуби точно тук, в Саутхамптън!
За същото позорно се е клел
и този рицар, също като него
от нас облагодетелстван. Но, о,
какво за теб да кажа, лорде Скруп?
Ти, непризнателни, жестоки, подли
човешки уроде, на който дадох
ключа към най-потайните си мисли;
ти, който тъй ме знаеше издъно,
че би могъл почти да ме превърнеш
в монети златни, ако би насочил
към свойта полза моята любов —
възможно ли е подкуп да е хвърлил
в теб злата мисъл да ме боднеш само
по кутрето? Това е толкоз чудно,
че колкото и да е очевидно,
очите ми не щат да го повярват!
Измяна и Убийство са вървели
до днешен ден все заедно подобно
на двойка дяволи, споени с клетва
един на друг да си оказват помощ,
но все със ясен повод, тъй че никой
не им се е учудвал, а пък ти
чрез своето необяснимо дело
ни караш пак да гледаме на тях
със смайване. Хитрецът демон, който